Мач... ама без семки

След като вече (веднъж преди няколко месеца) ходих на опера прецених, че трябва да балансирам отношението между култура и простащина във всекидневието си с посещение на футболен мач. Да де, ама аз докато се наканя и то първенството взе че свърши. Не че няма да си го простя - местният майстершафт вероятно има своя чар, който обаче ми е най-малкото чужд. Едва ли съм изпуснал толкова много, а и освен това не знам на кой точно отбор симпатизирам - Аустрия тази година направиха дубъл, но пък Рапид държат рекорда от най-много (31) шампионски титли. Затова реших да подкрепя националния отбор в контрола срещу Хърватско. Не че чааак толкова много бях въодушевен от бундестима, ама пък реших, че ще ми е весело да видя една евентуална разгромна загуба на хърватите. Пък и ми се искаше да разгледам Ернст Хапел - все пак там през 1995 Аякс спечелиха Шампионската лига след победа срещу Милан с 1:0, а и пак там ще се състои финала на Европейското първенство през 2008. Така че - 5 евро къде не съм ги дал, купих си билет за сектор D, който по нашенски стандарти отговаря на сектор Б или Г - зад едната врата.
Още по пътя към стадиона ми направи впечатление масираното присъствие на фенове на краватите, едва ли някой се е вдигнал от Загреб до тука за една контрола, повечето сигурно са натурализирани. Небезизвестен е факта, че във Виена се подвизават внушително количество тъмни балкански субекти (сред които и моята скромна личност), но наистина не очаквах толкова много хора да подкрепят гостите. По моя преценка почти половината от хората на стадиона бяха хървати, sport1.at твърди, че са били 10 000 от общо 22 000. За тях бяха отделили целите отсрещни на моя сектори A и F, както и половината от сектор E. Слизайки от автобуса се поддадох на стадния инстинкт и се смесих с тълпата вместо да си се кача културно на идващия трамвай, който щеше да ме заведе на 100м от стадиона. Което в последствие се оказа сериозна грешка - освен че вървях петнайсетина минути до стадиона, станах и неволен свидетел на многобройни актове на облекчаване на естествените нужди в храстите. Добре де, не е като да бях тръгнал на концерт на Виенската филхармония- подобни неща не са прецедент.

Освен това ако бях взел трамвая, същия щеше да ме стовари и от правилната страна, тоест до сектор С, съседен на D, за който имах билет. Пътят пеша ме отведе до официалния вход на сектор B, и там вместо да тръгна наляво, пак се оставих на (хърватското) течение, което се движеше надясно, защото там бяха входовете определени за тях. Че си направих една почти пълна обиколка на стадиона докато намеря Stiege 12. На входа ме претърсиха с такава старателност, сякаш бях брадясал субект от Анадола, чакащ за аудиенция при папата. Като проверяващия прояви особен интерес към връзката ми с ключове.
Стадионът определено ме впечатли. Даже пъврите минути на мача бях повече зает да се оглеждам насам-натам отколкото да следя какво става на терена. Тази фасцинация обаче бързо отстъпи място на проклятията, които отнесе студения вятър, който цял мач не спря да духа точно в лицето ми. Не знам дали е нещо от архикетурата на стадиона, което така добре улавя движенията на въздушните маси, но определено ми се искаше да си бях взел зимното яке. След края на срещата с облекчение установих, че навън липсва този коварен вятър и времето е както и преди началото на мача - тихо и сравнително топло 17-18 градуса. Накратко срещата протече по следната схема:
Отборите излизязоха на терена, диктора прочете имената на титулярите - от австрийците не бях чувал нито един, от хърватите - точно обратното всички ми бяха познати. Някак успокоителен намерих факта, че агитката на домакините освирка хърватския химн - не сме само ние простаци :). Мачът започва:
'11 Пършо пробива отдясно, центрира към Класнич около точката на дузпата, Класнич се освобождава със завъртане от защитник на домакините и изпраща топката в непокрития ъгъл на австрийската врата. 0:1. Агитката на гостите откача - запалва факли, хвърля бомбички и димки. Заради използваните пиро-технически средства обаче се забавя с 2-3 минути подновяването на играта.














'14 В следващата атака Австрия печели ъглов удар, техен играч центрира, вратаря на Хърватска скача и лови, но при приземяването е бутнат от играч на домакините, губи равновесие и изпуска топката, която е добутана във вратата му. 1:1. Рядко жалък гол, който не трябваше да бъде признат, поне според мен, но странно благосклонната към домакините мюнхенска съдийска тройка прецени другояче.
'35 Отново Класнич се разхожда из цялата австрийска защита навързвайки 3-4, като накрая преодолява и вратаря - 1:2. При този резултат завърши първото полувреме.
Второто премина при пълна доминация на гостите - Бабич и Балабан вкараха по още един гол, като изтърваха още поне 5-6 чисти положения. Австийците се отличиха с една нелоша атака, която можеше и да застраши вратата на Плетикоса, ако техен нападател в решителния момент не беше настъпал топката и не беше паднал на задните си части под всеобщ смях. В крайна сметка на електронното табло (което е много ретро - напомня на тези от Световното първенство от 1990) светна 1:4. Е планираната от мен разгромна загуба на хърватите не се състоя, дори точно обратното. Наистина си пролича, защо те са на Световното, а ние (пък и австрийците) не. Странно малко хора напуснаха местата си преди края на срещата, при все че всичко беше ясно още от началото на второто полувреме. Макар че бях седнал над агитката на на Австрия не чух нито подвиквания от сорта "Айде играйте ве!", нито закани към близки роднини от женски пол на играчите, треньора, ръководството и т.н.. Хората до последно си подкрепяха отбора дори с оглед пълната им игрова немощ и безидейност, скачаха и се радваха.
Друго нещо, което ме впечатли беше организацията по извозването на зрителите след края на събитието. На всяко кръстовище имаше полицаи, както и сътрудници на градския транспорт, които координираха сякаш безкрайния поток на трамваи и автобуси към и от спирките около стадиона. Приятното впечатление рязко контрастираше със спомена за организацията или по-точно липсата на такава в София след мача България - Белгия 2:2, когато Икарусите, които си се движеха по нормалния график бяха буквално клекнали от препълване, а по спирките имаше хора за още 200 такива автобуса. Може и да не са добри на футбол местните, ама дай им да организират нещо - равни нямат.

Императорската гробница в Нови Пазар.

.::.

.::. 145.::. вибрация.::. ускорен пулс.::. душ (хладен).::. лицеви опори.::. звънец.::. ключ.::. допамин.::. абстиненция.::.
.::. терминална абстиненция.::.

Поука

Учи, мама, да не работиш после това:

Дефицитна стока

Хохо, биришка, Арианичка... за съжаление вече е безвъзвратно изпразнена от съдържание. Ама ми се свиди и не изхвърлям бутилката, гледкам си я и й се радвам, напомня ми на вкъщи :).

Mr. Jean-Luc Burchardt?

---------------------------

Добре де, не е кой знае колко актуално, нито пък иновативно, но пък сега се натъкнах на тази фотография на баш-шефа (това една дума ли е или се пише с тире?) на бабурите.

Update

В момента се намирам в университета и изпитвам сериозни затруднения да пиша на БДС, особено като буквичките не са написани на клавиатурата. Затова поствам този път на немски. Enjoy.

Ertser Tag. Nachdem ich möglichst lange nicht aus dem Bett kam, musste ich endlich der internetlosen Realität begegnen und bin aufgestanden. Meine Leiden wurden allerdings durch den Entschluss des Mamaliga-Fressers, mich von seiner Anwesenheit zu befreien, gelindert. Er ist irgendwohin abgefahren (hoffentlich kehrt er nicht zurück, ich drücke ganz fest die Daumen auf einen Unfall mit einem hornigen steierischen Geißbock). Ich benutzte die Gelegenheit meinen Wohnbereich in einen akzeptablen Zustand zu versetzen und hab das Zimmer gefegt und das WC saubergemacht. Nachdem kam die Wäsche an die Reihe, die ich danach sorgfältig bügelte. Inzwischen sah ich zwei Dokumentarfilme über den Krieg in Tschetschenien, die ich gestern runtergeladen hatte. Keiner beeindrückte mich besonders, aber ich hab wenigstens meine (bei weitem nicht glänzenden) Russischkenntnisse geübt. Dann ungefähr um 16:00 Uhr hab ich festgestellt, dass wenn ich nicht meine E-Mails und alle möglichen Nachrichten aus Bulgarien im Netz lese und dem Hasen nicht mitteile, dass er ein ausgesprochen unangenehmes bayerisches Schwein ist, verrückt werde. Nein, nein, ich brauche keine Hilfe, ich bin nicht internetsüchtig :). Deshalb befinde ich mich jetzt in der Computerhalle der UZA2. Naja, nachdem ich ungefähr drei Viertel des Weges zu der U-Bahn-Station hinter mir hatte, dachte ich daran, dass ich meine Kopfhörer vergessen habe - jetzt kann ich auch kein On-lineradio hören, aber auch so es ist besser als gar nichts.

Тъпспорт.бг

Радвайки се на последните часове интернет преди откъсването ми от света за уикенда реших да попрегледам спортната онлайн преса, че последната седмица не ми остана време и съм назад с материала. Нищо кой знае какво впечатляващо, някакъв X в мач от източната Б-група, заканвания преди поредния кръг от А-група, скандал в Италия с уредени рефери, в който е замесен Ювентус и така нататъка. Стигам до topsport.bg и на страничката, посветена на немската бундеслига в дясно забелязвам следната таблица:

Първото нещо, което ме смути беше заглавието - Класиране Втора Бундеслига, което изобщо не е линк. Очевидно за една седмица се е случил някакъв катаклизъм в немския футбол - първо са намалили броя на отборите във висшия ешелон (Hannover и Frankfurt са го отнесли) и второ явно са разменили отборите от първа и втора дивизия. Ммм, да Bayern определено ще спечели промоция за догодина, Hamburger също, а Schalke 04 и Werder ще спорят за заветното трето място. Догодина очаквайте в групите на Шампионската лига VfL Bochum и TSV Alemannia Aachen, а FC Energie Cottbus в предварителните кръгове.

Embrace The Inevitable

Германците, а и техните производни австрийците (макар местните да го приемат за кръвна обида като им кажеш, че са немци) се славят наред с точността, също и с работливостта си. Кой к'во прави, немчугите все нещо бичат, все няк'ва Arbeit (macht frei? хаха) има. Само че от както съм тука винаги когато се налага да имам вземане-даване с нечии работни места - магазини, учреждения или други инстанции винаги изпитвам безпокойство, че няма да им уцеля работното време. Защото това работно време явно се организира по някакви закони и принципи дадени свише и съответно непонятни за средностатистическия човек (sprich мен). Примерите са много, а конкретния повод за възмущението ми е следния: Интернетът в общежитието ми варира от много бърз до умопомрачително бавен, като през по-голямата част от времето е приличен. Е, за пет евро месечно сякаш нямам право да се оплаквам кой знае колко де. Preis-Leistung-Verhältnis-ът е повече от задоволителен. Да ама тез 5 евро не са ми включени в наема, а трябва да ходя специално до Computerreferat-а, понякога да чакам да опашка, за да си ги платя. Което само по себе си не е чак такава беда, защото не предполага отдалечение от обекта, но пък трябва да се съобразяваш с нечие работно време. А то не е като да е особено гъвкаво. Работят от понеделник до четвъртък от 16 до 18.30. Е началото на този месец съвпадна с поредната сесийка и вниманието ми беше окупирано повече от Gewinnmaximum-а при vollkommene Konkurrenz и експоненциалните функции, отколкото от мисълта за трансфера на петте евро от моя джоб в касата на провайдера ми. И снощи (четвъртък) около 9:45 ми хрумна невеселата констатация, че не съм си платил таксата, а днес (петък) е пето число от месеца, поради което ще ме откачат по някое време. Та в момента съм в състояние на изчакване на неизбежното.
В момента събирам идеи как да уплътня уикедна си - свалям филми като за последно, ама сигурно ще ми омръзне да гледам. Ще отида да си купя нещо в по-първично състояние, което да сготвя, ама може ли цял ден да се въртя около печката. Може да взема да попрочета нещо... да изчистя... да изпера. Трябва да преоткрия света за почти три дни без интернет... ще се справя де :).

The Hall Of Fame

Датата на снимката подсказва, че е от преди малко повече от година. Хах, последната (а май и първата) фотография на ФК Гьон, без двамата голмайстори де, но останалите с изключение на адаша, който е с неясна функция в клуба, бяхме редовно титуляри. Вярно, не бяхме особено добри (даже никак) ама пък беше весело. И как ли да сме добри, бирата има най-малкото съмнителен ефект върху спортната форма, особено в количества като това на снимката (бел.ред. тука сме малко преди последния ни, един вид бенефисен, мач и загряваме за него с бира и семки).

Това ясно... интересното е, че така като я гледам таз снимка ми се струва, че не е от преди една, а от преди хиляда и една години. Или поне от някаква паралелна действителност, с която (вече) нямам никакви допирни точки. Наистина е странно като се замисля, че не толкова отдавна тези хора на снимката съм ги виждал всеки ден... както и да е - няма да леем сълзи по изгубената младост, но все пак снимката е култова :).