Закон за масовия глад

2007-01-15T14:35:00.000+01:00

Ожени се за мен!

... и ти!

... а най-вече ти!

Gimme 5

2007-01-11T23:16:00.000+01:00

Поради чувствително намалелите ми пориви да занимавам обществеността със собствената си персона и размишления сериозно обмислях да прекратя и без това замрялата си дейност тук. Импулсът, даден ми от Цак, го разглеждам по-скоро като агоничен спазъм на блогерството ми, отколкото като признак за възвръщащ се псевдо-литературен патос. Както и да е - става дума за петте неща, които не знаеш за мен. Ако ме познаваш лично, какъвто най-вероятно е случая, щом имаш търпение да четеш тези редове, едва ли ще останеш потресен от следното:

1. 6 (словом шест) години съм свирил на пиано. Без особен ентусиазъм или пък колосален успех.
2. Силната ми привързаност към (смея да твърдя) немалкото ми приятели се компенсира повече от адекватно от пълното ми презрение, ненавист и тотална незаинтересованост към непознатите и бегло познатите.
3. Страх ме е от коне и крави (особено лилави) и всякакъв добитък, отговарящ на описанието “голям и тъп”. А кучетата просто ги мразя.
4. (Прекалено) Често се опитвам да си представя какъв щеше да е животът ми, ако в определени моменти бях взел други решения или нещата се бяха стекли по алтернативен начин. Така и не съм стигнал до еднозначно заключение.
5. Обичам да си губя времето. Понякога в плашещи мащаби.

Здравко Коравков от Твърдица

2006-11-26T23:56:00.000+01:00

Двумесечният ми летен престой в България, заради когото черният ми дроб ако имаше достатъчно акъл би ме осъдил на доживотен тежък лагерен труд, имаше предвидимо неблагоприятен ефект върху физическото ми състояние, за което бях пролял прилично количество пот през предходните няколко месеца. Та от това бях се превърнал в... всъщност не е нужно да показвам "after" снимка, не тя е важна в случая.
Едно от малкото (мноооого малкото) неща, които ми липсваха от Виена през лятото беше съвсем приличния фитнес на минус първия етаж, който срещу символична сума отваря врати за спорт-ентусиастите сред студентското съсловие. Тясното пространство на залата обуславя задушевна (задушителна при следните обстоятелства: 1.повечко хора 2. неотворени прозорци) обстановка и предразполага към неформални контакти. И ако разговорите между по правило не- или бегло познатите трениращи в общия случай гравитират около колко още серии има някой на скрипеца или дали die 30er са свободни вече, примерно, то някои индивиди проявяват склонност към натрапчиво общуване бързо прерастващо към досаждане. Тенденцията сочи австрийците за лидери в тази съмнително престижна класация. Сред популацията на трениращите се забелязва силен превес на източно-европейците. Често се случва от 8 души в залата - 3 да са българи, 2 - поляци, 2 - руснаци/украинци и един австриец. Един, един, ама досаден за цяло стадо тиролски йодлери и краволюбци. Най-фрапиращ случай е Peter, който още от първия визуален контакт с него реших, че е концлагерист-стахановец пуснат в домашна отпуска. НЯМА толкова антипатичен човек - вечно кървясали очи, рандом разпиляна мръсноруса прическа, рехава брада със същия цвят, а като вдигне и най-малкия дъмбел се показват абсолютно всички вени и жили в тялото му, така че да придобиеш усещането, че е одран. Когнитивната му перцепция за себе си обаче очевидно е останала недостижима за пипалата на обективната реалност и го е оставила с впечатлението, че не само е невиждано здрав, но че и този факт му дава прерогатив да просветлява колегите за тънкостите на бодибилдинга. И ако бившият ми съквартирант, който с редките си появявания в залата предизвикваше пристъпи на смях с иновативната си система на трениране "Бах мааму, не знам кво правя ама дай да се пъна там, барем не ми се смеят", очевидно се нуждаеше от напътствия били и от самопровъзгласен 50 килограмов наследник на бат' Арни от Грац, то редовните посетители могат да минат и без тях. Ама само пробвай да му го обясниш де, веднага ще подхване монолога си, няма да му млъкне устата и можеш да забравиш да си довършиш тренировката като човек. Жалко, че ми хрумна чак в последствие, че можех да симулирам неразбиране и така да се спася от тирадите му.
Друг нелек случай са двама местни кандидат-културяги, които, вярно, са стабилно здрави, но пък гарнират върховия напън при последните повторения с мощен фалцетов вик, който по би подхождал на ощипана петокласничка или на главния герой в приказката "Клан, клан недоклан". Ясно, че е зор, ама като оглушат останалите как точно им олеква остава загадка.

2006-11-23T01:32:00.000+01:00

Сесийният стрес почти премина, утре (тоест вече днес) стискайте палци за последния изпит. А междувременно да се похваля с потресаващия успех в подготовката си за него:

Културизъм :)

2006-10-18T01:02:00.000+02:00

"– Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде..."

Колкото и да е болезнено прав Алековият герой, не смятам за уместно пребиваването си тук да се ограничава до пространството на общежитието, университета и разни увеселителни заведения със съмнителна репутация. Моят самооблагородяващ устрем, обаче, беше многократно укротяван от обстоятелството, че рядко намирах кандидат-спътници споделящи ентусиазма ми, които да ме придружат в един културен венчър.
Макар и в не най-подходящия момент случаят, все пак, ми предостави възможност да се запозная с инвентара на някои от най-известните музеи на символичната цена от 10 евро (с намалението за студенти). Акцията, наречена Lange Nacht der Museen, по правило привлича сериозен интерес, защото в нормалния случай посещението на само един от музеите излиза по-скъпо. А е дълга нощ, защото билетът ти те опълномощава да влизаш в абсолютно всеки един от 80-те музеи от 18:00 до 01:00 часа същата вечер. Не е лоша идея да се направи предварително сравнително подробен план за действие, за да не се губи от ценното време и същевременно да се избегне пиковия наплив към основните музеи.
Нашата малка група от шест души, след неотменното закъснение, започна обиколката от Belvedere, където по думите на информирана спътница е живял някой си принц Ойген. Същият добре си е декорилал "скромното" жилище, но пък колекцията, подслонена там беше всичко друго, но не и впечатляваща. Ролята на централна атракция играеха платна на местната артистична знаменитост Климт, творил през XIX и началото на XX-и век. Следващата спирка беше малкоизвестната, но пък добре оборудвана галерия на Академията за изобразителни изкуства. Най-сериозно внимание, наред с произведенията на Тициан и Рубенс, привлече най-популярната творба на Бош - трикрило платно, изобразяващо неговата представа за ада, в доста притеснителни детайли. Тук някъде почнаха да ме наболяват краката, но моите оплаквания си бяха бели кахъри в сравнение с тези на Ина, която бе имала неблагоразумието да обуе обувки с висок ток. Изкуствтото обаче изисква жертви (стига да не съм аз) затова продължихме без излишни роптания. Прибягвайки се добрахме до Kunsthistorisches Museum преди да ни е зачукал дъждът, който никак не се впечатли от смелото ми решение да изляза без яке.
Туй музейче, с огледална на срещуположния Naturhistorisches Museum конструкция вече ми взе здравето. Обиколката му всъщност започна обещаващо, като залите, посветени на древен Египет бяха освежаващо алтернативни на всичко видяно досега. Сред многобройните артефакти, на най-сериозен интерес се радваха няколкото мумии, като едната беше в комплект с мумифицирани котка, няколко змии и крокодил (аааа, аве крокодил ве, аааа!?!!). Римските бюстове, каменни надписи, накити и прочее, от следващите зали, определено изоставаха по популярност.
С достигането на изкуството от Новото време ентусиазмът ми достигна кота нула. Първо, че вече се бях нагледал на доволно количество картини и шедьоврите на Рафаело и Тициан не предизвикаха у мен тихия възторг и благоговение, което вероятно е обичайно за наблюдаващите "Madonne im Grünen", примерно. Последното може би се дължи и на факта, че едва ли съм внушителен капацитет по тяхното творчество и със същия ефект можех да наблюдавам и евтини репродукции върху рециклирани тапети. Някъде около петнайстата зала цялото ми внимание беше насочено към търсенето на място за сядане и с нехайно високомерие подминавах (сигурно) значими паметници на културата.
Пред следващия, вече споменат отсрещен музей раздаваха безплатна газирана водичка, натъпкана с оцветители и аромати, която с повече въображение докарваше на ябълка. Отпитите 2-3 глътки затвърдиха неблагосклонното ми отношение към подобен род продукти и никак не се посвених да изхвърля шишето в неправилния кош за боклук.
Четвъртият, вече споменат отсрещен, музей привидно носеше разнообразие. С малки изключения, обаче, експонатите там представляваха единствено и само препарирани животни - от най-дребните насекоми и птички, до едри добичета като бизони, мечки и морски (а и не само) слонове. Лично аз щях да бъда по-впечатлен ако все пак и мърдаха, ама нали затова се казва музей, а не зоологическа градина.
Часът вече минаваше 10:30, очевидно изоставахме от плана, но пък и всички бяхме на ръба на изтощението, така че решихме да гарнираме следващата порция култура със Spare Ribs, бяла бира и неограничено количество салата в един испански ресторант, където служителите до един бяха източно-азиатци. Да живей ИнтернационализмЪ, дето се казва...

"Сит търбух - за наука (в случая изкуство) глух".

Едва като се наложи да се повдигна от мястото си под подканящите погледи на останалите се убедих в гениалността на Радой Ралиновата епиграма. Сигурно Луи XVI с по-голямо желание е опънал вратле на дръвника, отколкото аз с разделих масата и удобното сепаре. Но нямаше как - противопоставих се на идеята да се прибера и доволно да хъркам до обед на следващия ден, пресякох улицата пред операта вместо да мина през подлеза, настана малък хаос, заплашително приближаващият се от ляво трамвай окончателно ме извади от летаргията ми и вече бях готов за нови арт-подвизи.
Albertina била angeblich една от най-едрите галерии в света, побирайки 1,7 милиона произведения на изкуствтото. А къде точно ги побира остана неразгадана мистерия за мен, защото двата етажа, всеки с по 5-6 зали, където беше окачена експозицията на Пикасо на пръв, а и на втори поглед сякаш изчерпваше изложбените помещения. А самата изложба... осъзнавам, че разбирам от изкуство колкото Мерджо от безалкохолни коктейли, но честно казано никак не ми хареса. Всички картини до една изглеждаха все едно са нарисувани за не повече от пет минути, като най-голямо внимание беше отделено на женските гениталии, които бяха централен мотив в поне 90% от платната. В доста присъстваха и мъжки такива, но в далеч по-малки количества и доста по-семпло изобразени. А вътре освен, че беше задушно едни костюмирани чичаци забраняваха даже да се говори по телефона от страх да не би някой да снима с камера скъпоценните драсканици. На няколко пъти не се сдържах и се изсмях при вида на поредната разкрачена женска фигура, като умишлено не се огледах, за да не обера укорителните погледи на пишман-изкуствоведите наоколо, които не разбираха нищо като мен, но пък цъкаха с език и се взираха в чертите, опитвайки се да изгелждат непостижимо интелигентни.
Последните 15 минути преди 01:00 часа употребихме да влезем набързо в библиотеката на Hofburg, където отново нищо освен архитектурата на ме впечатли, а последвалият ни опит да се промъкнем и в Schatzkammer-ата, беше учтиво отклонен от охраната, позовавайки се на късния час.
И без това вече не напирах толкова да гледам каквото и да било, затова с облекчение се поведох оредялата групичка към Schwedenplatz, откъдето да се приберем. Въпреки че беше доста изморителна, обиколката си струваше времето и усилието, но пък не мисля, че в близките месеци ще проявя желание за нещо подобно. Сякаш се понаситих с култура, дайте сега нещо по-просташко :).

.::.

2006-10-16T10:38:00.000+02:00

[за теб] "Името ми е Легион, защото сме мнозина..."

(Евангелие от Марка 9)

Dirty Sanchez

2006-10-01T22:51:00.000+02:00

:D.

Образователно

2006-09-29T20:40:00.000+02:00

Девети клас. Час по немски при фрау Касабòва. Стая 22 (или 21 беше) на втория етаж след стълбите веднага вляво. Близко съседство с домакинката и с Е клас, за което никой не се наема да ни завижда. Особено за второто :D. А стаята, освен че предлага панорамна гледка към подстъпите на пушкома и паметника, неприкрита даже от намек за перде, е зачукана и с около метър по-къса от стандартните, така че пространството зад катедрата не достига на фрау Касабòва, заради което, по нейно изрично настояване, след старателното почистване на бюрото и стола й, наместваме чиновете от средната редица Т-образно. Вдясно от мен Кеча, вляво Светльо и Жиката. Фрау Касабòва обяснява разликата между значението на присвоената от немския език думичка "курорт" на двата езика:
- Der Kurort - важно казва тя - е сложно-съставна дума от думите die Kur и der Ort, втората от които ви е позната. А първата някой знае ли какво означава? А? Добре, аз ще ви кажа - означава лечение. Тоест der Kurort означава място или по-точно селище за лечение. - заключава тя. Оглеждайки ни победоносно изпъва дясна ръка над главата си, разперва пет пръста във въздуха и добавя:

- Хайде сега да повторим новата думичка. Die Kur!
Няма как - класът чинно повтаря в нестроен хор: Die Kur, die Kur, die Kur, die Kur, die Kur! Кокалестите й пръсти отброяват повторенията чрез сгъване.
Е ако дотогава неизбежните асоциации със значението на същото трибуквие на български се изразяваха в спотаени усмивки под мустак, то вече тук Жиката не се стърпява и се изхилва. Смехът му, иначе заразителен, не намира благоприятна среда в тягостната атмосфера, но пък привлича преподавателското внимание.
- Нещо си много щастлив, Живко... констатира Касабòва, натъртвайки на сългасните в отделните думички, като всички усещаме неизречения укор към пубертетското ни подсъзнанийце.
Е ако е очаквала, че като пораснем тази думичка ще спре да ни забавлява - явно се е заблудила. На януарската ми сесия тази година за четири изпита бях разпределен, поради липса на места в сградите на университета, в Kurhalle Oberlaa. Става дума за възможно най-отдалечения от моментото ми местоживеене квартал на Виена, в който се намира някакъв Kurpark и всичко около него явно има някаква лечебна цел, поради която в името му фигурира таз думичка. Въпросното Kurhalle, представлява доволно едра сграда с няколко малки и една огромна зала, последната от които ми прилича на баскетболно игрище (такава настилка има) без кошове. Та слизайки от трамвая (след повече от едночасово пътуване по у-банове, автобуси и т.н. в около -15 градусовия студ) вниманието ми е привлечено от надписите по сградите в околността: Kurgeschäft, Kurpark, Kurhalle, Kurapotheke, Kurmittelhaus както и (my personal favorite) Kurkonditorei, където сигурно сервират Kurtorte :D. Предполагам, неубедително прикривам избиващият на талази смях, защото австрийците ме наблюдават със завиден интерес, докато симулирам кашляне, за да не се изхиля на глас.
И ако таз думичка поне означава нещо, кажете ми как да не се изхиля на следното, или както беше казал Цак тук "Ми хуу, простак съм. Ти като не искаш, не се смей.":

Става дума за изрезка от заглавната страница на sport1.at, която информира за класирането на Аустрия Виена в групите на UEFA, след отстраняване на Легия Варшава. Идеята на статията общо взето се съдържа в контраста между представянето на "виолетовите" в първенството, където заемат незавидното девето място (от десет) и приличното за местните стандарти присъствие в европейските турнири. За да придаде на изказа си повече експресивна сила, журналистът е прибегнал до, напълно неизвестния ми, двоен съюз(?) или Redewendung ...pfui ...hui. И ако "pfui" резонно обозначава лошо, то за говорещите славянски езици е най-малкото озадачаващо, че "hui" е контрапункт, а не по-лошо. Е, кво беше - Man wird alt wie ein Haus und lernt nie aus. :D.

Разказче

2006-09-19T15:39:00.000+02:00

:D.

Guess who

2006-09-16T11:01:00.000+02:00

--- Поради изключително натуралистично-насилствения й характер, следващата снимка не се препоръчва на деца, бременни жени и хора със слаби нерви ---

Курвиии, върнете ми парите!!!

2006-09-14T19:34:00.000+02:00

Някой (май с право) беше казал, че разликата между платения и безплатния секс се състои в това, че платеният излизал доста по-евтин. Ако към перата в бюджета за кафенца, дискотечки, дрешки, смси и тем подобни можеха да се добавят разходените нерви в някаква измерима във валута величина тази констатация би изглеждала все по-правдоподобна. Поради една или друга причина обаче, аз нямам опит с първата категория, най-вече поради самоуважението ми и откровения страх от неповторимия букет от венерически и изобщо всякакви зарази и миазми, с които е свързана най-древната професия. А да, и освен това нямам пари за глупости :).

Във Виена, както почти всичко впрочем, тази услуга е ужасяващо скъпа и никак не би била по джоба ми дори и да проявя интерес към нея. Това обаче никак не притесняваше афро-труженичките, които, кой знае защо, се подвизават в сръбско-турския квартал около Пратера, в продължение на цяла година да ме офертират всяка вечер на спирката докато културно си чаках нощния автобус. Веднъж имах откровената глупост да отговоря, както си мислех от учтивост, на "Hallo"-то на едната, при което бях засипан от наизустени фрази на немски, които в общи линии ми предлагаха екзотични изживявания на цената на половината ми месечна издръжка. А най-фрапиращото беше, че другите (около 6-7, в тъмното дори броят им се установява трудно, да не говорим за самоличността) които се навъртаха наоколо съвсем неколегиално заформиха остра конкурента среда като ме наобиколиха и застанаха на заплашително малка дистанция. Не че мразя негрите, ама мисълта за физическа близост с оригинал негърка без примеси от какъвто и да било характер меко казано не ме блазни. А като прибавим обстоятелството, че същата е мината от повече хора отколкото са минали примерно ГКПП Калотина, картинката придобива съвсем непривлекателен вид.

В България тривиалните фрази от сорта "Момчета, компания желаете ли?" отдавна не ме впечатляват, в общия случай отказвам с учтивото, но твърдо "Не, мерси, няма нужда". Това лято обаче съдбата срещна мен и малка група приятели с една доста напориста проститутка, която утилизираше иновативни методи в customer conversion-а.

Варна. Края на юли, около 02:30 часа. Под булото на алкохола бяхме решили, че ще е твърде уместно да довършим вечерта с шкембе и бира в култовата кръчма "Камината", която се намира в смущаваща близост до работното място на голям брой от разисквания в този пост служителки. Случайно дочути реплики от съседната маса водят до спекулации, че една от какичките, седещи там, се ебе за 50гр. уиски и (НЕполифонична) мелодия за GSM. Както и да е - ядем, пием, плащаме и тръгваме да си заминаваме. На около 20 метра преди първото спряло такси чувам подтичване на токчета зад гърба ни, както и последвалото "Мумчьетаа, кумпанийъ искатье ли?". Тази съвсем неоригинална реплика обаче е съпроводена от енергично повдигане на полата, като тази демонстрация очевидно трябва да ни убеди в качеството на предлаганата услуга. За наше огромно облекчение нощната пеперуда все пак има гащи, които да прикриват главното й оръдие на труда. Явно разочарована от липсата на интерес, решава че може би не сме забелязали този жест и ни hinweis-ва към него с подканата "Вижти, вижти!". Като контрамярка на обезкуражителния ми отговор "Спокойно, видяхме" тя променя стратегията, като прилага по-концентриран маркетингов подход към целевата група. Оглеждайки ни, вероятно преценява, че Марто изглежда най-платежоспособен и същевременно най-податлив на пропагандата й, и взима сочейки го да настоява "Аа, мумчьето с бялата ризка да види!!!". Усещайки смут в невинната Мартова душа поемам инициативата и самопожертвователно го избавям от неловкото положение като потупвайки го по рамото й заявявам "Ааа, остави го ти него, той само по скъпи бардаци ходи." Не че се гордея особено от тази несъвсем лицеприятна реплика, както и от последвалия бурен пиянски смях, но поне окончателно я отказаха от комерсиално-развратните й замисли.

2006-07-04T00:29:00.000+02:00

Архивите са живи!

Live footage от блажената 2003 :).

...нямаш ник'ви ядове

2006-07-01T11:34:00.000+02:00

Пфф... най-накрая се закачих и аз за аналитика. Явно господата в гугъл българските мейл сървъри не ги бръснат за слива, защото сигурно повече от месец чаках (и все още чакам де) покана на титулярния ми адрес. А виж като се регистрирах с WU пощата ми получих на третия ден. Само дето едва ли е има по-неподходящ момент от сега, защото уебмастъра на страницата излиза в заслужена ваканция с предоминални занимания, кореспондиращи със сакралното заклинание на българската турбо-фолк сцена - скара, бира, плаж, море. А летният режим не предполага висока творческа активност, респективно висока посещаемост. Освен, разбира се, ако не изпитам непреодолимо желание да разказвам пиянските си и други похождения, които пък е съмнително на какъв читателски (да се надявме НЕпрокурорски :D) интерес ще се радват.
За заинтересованите към скромната ми личност мога да сумаризирам дейностите си в последния месец в няколко изречения:
1. Остарях безвъзратно, напуснах блажените години на тийнейджърството. Сега вече съм сериозен мъж, което не ми попречи да се напия по безподобен начин. Юбилея го отбелязах в тесен кръг - не беше лошо.
2. По стар обичай имах 4 изпита за 3 дни, поизбутах ги сякаш.
3. Главният герой в първата ми публикация тук Мамалигун намаля с един на брой, вчера дойдоха семейство Мамалигун Старши и Мамалигуна Карпатски и му изнесоха боклуците, засега не ми липсва никак :D.
4. Иначе между мачовете и бирите си стягам багажа и си уговарям скандално посрещане, което да заслужи отразяване поне в местната преса.

Това е засега - на всички пожелавам прекрасно лято и не се сърдете ако намирам все по-малко време за нови публикации :).

Идилия

2006-06-24T00:25:00.000+02:00

Невъзмутимо пикаещ кон, чийто орган е услужливо прикрит от затлъстяващ младеж с третия екип на немския национален отбор по футбол.

The Aftermath

2006-06-19T10:01:00.000+02:00

Рядко в историята на човечеството някой се е будил с по-зловещ махмурлук от моя. Рядко, да не кажа никога.

Програма за социална реинтеграция

2006-06-11T23:43:00.000+02:00

Както, предполагам, е известно на посетителите на сайта, откакто Радев се прибра за България преди около месец, социалният ми живот се ограничи до хигиенния минимум. Фактът, разбира се, не е особено радващ. Не знам дали аз съм темерут (може и така да е), но самонаблюдавайки се установих, че се придържам към избягване на ненужна социална интеракция с непознати. Не харесвам непознати, нямам какво да кажа на непознати, те също или в най-добрия случай това, което имат да ми кажат ни най-малко не ме интересува. Не обичам да сумтя и да се чудя какво да приказвам само и само, за да не мълча, не обичам да говоря без да казвам нищо, а при контакт с бегло познати се налага. Разговори за времето, сбити преразкази на дейностите в последните дни, които очевидно по никакъв начин не вълнуват събеседника и тем подобни не ми носят удоволетворение, а фино пилят без това поизтънелите ми нерви.

Въпреки всичко това полезността на виртуалните заместители на социален живот с времето все повече спада и май не ми остава друга алтернатива освен да пробвам да създам нов кръг от хора, с които да ми е приятно да се виждам, и на които да имам какво да кажа. Най-трудното май беше да осъзная (не че и преди не съм го знаел, но вероятно сега спрях да се боря и го приех), че хората, на които държа, оттук нататъка ще играят все по-малка роля в живота ми по съвсем разбираемата причина, че не мога да ги виждам толкова често, колкото ми се иска, а отчасти никак. Чувството е странно - често се хващам да се чудя дали не чак толкова далечното ми минало наистина се е състояло или е спомен от сън. Усещам се някак празен и олекотен, а в същото време странно спокоен, може би по-точна дума е "апатичен". Вероятно е нормално, а и за момента подобна настройка е здравословна, все пак не е възможно да ми се отнеме нещо, което нямам, нали?

Последните три дни посветих на опита да променя статуквото. Успехът на начинанието, с изключение на отчасти последната вечер, може да се категоризира като "съмнителен" в най-добрия случай. Някои "просветления" however, които ме навестиха напоследък провокират (неоправдан?!) оптимизъм за бъдещето. Не че бих се подписал и с двете ръце под хипотезата си, но предположението, че отрких замисъла, който ми убягваше почти цяла година, зад труднообяснимите неща, които (не) ми се случват, които виждам, и за които чувам е само по себе си приятно. Харесва ми да се лаская мислейки си, че разбирам заобикалящия ме свят. Това далеч не означава, че го одобрявам, но се започва от там - от разбирането. Доколко съм прав - поживëм, увидим. А дотогава за всички в положение, сравнимо с моето, имам следния съвет - "Every man for himself", като го имам предвид напълно буквално, а не в половонеутралния смисъл. За по-подорбни разяснения ще се наложи да прочетете заплануваната ми първа книга :).

Bulgarian Body-Machine

2006-06-10T13:24:00.000+02:00

---------------------------------------

Мно'у корав, мно'у корав.

Трябва да призная и мен лошо ме тресе идейната безпомощност... не се смейте само много :).

Instant porn

2006-06-01T14:19:00.000+02:00

Само добавете камера и скромен бюджет за финансиране на проекта.

Разпечатка от подслушан от органите на реда разговор между двама продуценти на филми за възрастни, както и безплодния опит на анонимен защитник на целомъдрието да ги възпре от пъкления им план. По закона за защита на свидетелите сме запазили самоличността на заплануваните жертви в тайна:

[00:56:27] William H says: A #@%$ naistina li e online?
[00:56:33] William H says: MAlko se pritesnqwam, che e w chata.
[00:56:35] John E. Depth says: хахах никой не знае
[00:56:43] William H says: Pyk nie ne razwiwame koi znae kakwi wisshi misli.
[00:56:49] John E. Depth says: тя може би вече съвсем се отчая от нас
[00:56:53] William H says: Xaxa.
[00:57:06] John E. Depth says: и излезе за малко да види дали ще се оправим
[00:57:09] John E. Depth says: ама не
[00:57:16] William H says: Xaxa.
[00:57:27] Морализаторът says: dali si plqska 4eloto sq
[00:57:42] Морализаторът says: ili dali #^%*&^# edvam q odyrja da ne politne prez balkona
[00:58:15] John E. Depth says: теее... двечките там
[00:58:19] John E. Depth says: кой знае как се забавляват
[00:58:22] John E. Depth says: автономно рака
[00:58:23] William H says: Axa, nali.
[00:58:25] John E. Depth says: *така :)
[00:58:33] John E. Depth says: без чужда помощ
[00:58:35] William H says: Koi znae kakwi igrachki igraqt tam.
[00:59:00] John E. Depth says: можем само да гадаем
[00:59:33] William H says: Ama kak mojem...
[00:59:35] William H says: ...ox mama.
[00:59:38] John E. Depth says: виж ги кви са си БЛИЗКИ на снимката
[00:59:40] John E. Depth says: :)
[00:59:42] William H says: Xaxa.
[00:59:47] William H says: Amaa kaak mojeem.
[00:59:51] William H says: Ooox maamaa.
[00:59:51] John E. Depth says: хахахаха
[00:59:52] William H says: :).
[01:00:09] John E. Depth says: то туй нащо по някое време напуска сферата на допустимото
[01:00:21] John E. Depth says: и не е много ясно туй дето си го мислим кво се води
[01:00:32] William H says: Xaxa.
[01:00:45] William H says: Do edno wreme e erotichno.
[01:00:50] William H says: Posle stawa perwerzno.
[01:00:55] William H says: I sled towa kakwa e stepenta...
[01:00:57] John E. Depth says: хахаха, после плашещо
[01:00:56] Морализаторът says: dali v momenta pravqt ne6to interesnno
[01:01:25] John E. Depth says: тва... 2 посред нощ
[01:01:25] William H says: W momenta sa se nagrabili i towa, koeto prawqt e trudnopredstawaemo.
[01:01:27] William H says: :).
[01:01:32] John E. Depth says: студентски град...
[01:01:38] John E. Depth says: задушно...
[01:01:54] John E. Depth says: прозорците отворени, ама пак трудно се диша
[01:02:10] John E. Depth says: тежки въздишки се носят из въздуха
[01:02:23] William H says: XAXA.
[01:02:27] William H says: Ryce igraqt.
[01:02:32] John E. Depth says: в тъмното
[01:02:33] William H says: Pipat, netyrpeliwi.
[01:02:42] John E. Depth says: пипат лепкавото тяло
[01:02:42] Морализаторът says: xaxaxaxaxaxaxa
[01:02:40] Морализаторът says: MLYKNETE VE!!!
[01:02:45] Морализаторът says: ae moje li taka be!?!?!
[01:02:51] William H says: Wse nagore i nadolo.
[01:02:53] Морализаторът says: moje li kajete
[01:02:56] Морализаторът says: axxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa
[01:02:58] Морализаторът says: axxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa
[01:02:58] Морализаторът says: axxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa
[01:02:58] Морализаторът says: axxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa
[01:02:58] Морализаторът says: axxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa
[01:02:58] Морализаторът says: axxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa
[01:03:06] Морализаторът says: au ne
[01:03:15] Морализаторът says: vsi4ko svqto 6te ubiem
[01:03:21] John E. Depth says: заглушен стон се отронва от пресъхнала уста
[01:03:33] William H says: Xaxa.
[01:03:39] William H says: Rykata se stiska w iumruk.
[01:03:50] John E. Depth says: пръстите на краката се изпъват
[01:04:02] William H says: Leko zalita nazad.
[01:04:22] John E. Depth says: твърдите зърна се виждат през дрехите
[01:04:35] William H says: Weche nqma pregradi.
[01:04:39] William H says: Nqma zadryjki.
[01:05:06] John E. Depth says: усещат вкуса една на друга
[01:05:17] Морализаторът says: 6te napusna
[01:05:25] Морализаторът says: nedeite taka be
[01:05:24] William H says: Nosowete im se plyzgat tqsno edna w druga.
[01:05:26] Морализаторът says: imaite mqra
[01:05:27] William H says: Zatworeni ochi.
[01:05:34] William H says: Ne mogat da se nasitqt.
[01:06:06] John E. Depth says: опиянени от страст не осъзнават кога минава цялата нощ
[01:06:30] William H says: Koga ostanali bez gornishta sa i rycete im opiswat wyrteliwi dwijeniq.
[01:06:33] William H says: S leko masajirane.
[01:06:36] John E. Depth says: хахахаха
[01:06:43] William H says: AWE!
[01:06:44] William H says: XAXA.
[01:06:45] John E. Depth says: как дясната се спуска надолу
[01:06:50] Морализаторът says: MLYK!!!
[01:06:53] Морализаторът says: MLYK!!!
[01:06:52] Морализаторът says: MLYK!!!
[01:06:58] John E. Depth says: и инстинсктивно намира малката издатина
[01:06:59] William H says: Otkopchawa gornite 2 kopcheta na dynkite...dali da se spusne.
[01:07:01] Морализаторът says: sfini!
[01:07:20] John E. Depth says: става горещо... става влажно...
[01:07:56] William H says: I togawa rqzko pyha rykata si w sledstwie se otskubwa edno zaglusheno oh.
[01:08:10] John E. Depth says: хахахахахах
[01:08:23] William H says: XAXAXA.
[01:08:25] John E. Depth says: "искаш ли да спра?" "нееее!"
[01:08:41] John E. Depth says: "вземи ме!"
[01:08:57] William H says: "Prodyljawai, ne iskam da spirash".
[01:09:07] William H says: "Neka go izjiweq do kraq".
[01:09:24] John E. Depth says: "ама..." "няма ама, давай!"
[01:09:41] William H says: Togawa prystite na rykata s kysi dwijeniq se swiwaha i otpuskaha.
[01:09:51] John E. Depth says: "аааааах, даааааа, точно такаааххх"
[01:10:12] William H says: POkazaleca i sredniq leko se raztwarqha w techenie na towa swiwane.
[01:10:21] John E. Depth says: учестеното дишане отеква на фона на нощния град
[01:10:48] William H says: Dori ulichnite kotki sa spreli da myrdat i slushat tazi erotichna pesen.
[01:10:54] John E. Depth says: хахахахаха
[01:11:15] Морализаторът says: mlyknete pls
[01:11:21] William H says: XAXAXA.
[01:11:31] John E. Depth says: уфф... не знам... вече и да искаме едва ли можем да се изложим повече
[01:11:37] William H says: AXXAXAAXXA.
[01:11:38] William H says: ROFL!
[01:11:40] John E. Depth says: туй мина границата на допустимото
[01:11:43] William H says: Bahti, dano ne go widqt.
[01:11:44] William H says: :).
[01:11:45] William H says: :D.
[01:11:58] John E. Depth says: хахахах, може някой ден случайно да го открият
[01:12:21] William H says: Bahti, dobro e.
[01:12:30] William H says: Za posledna stranica na Hai Klub.
[01:12:30] William H says: :D.
[01:12:31] John E. Depth says: трябва да го издадем
[01:12:35] John E. Depth says: :D
[01:12:48] John E. Depth says: хахаха, утре ако ми се занимава може да го постна на блога
[01:12:52] John E. Depth says: :D
[01:12:55] William H says: XAXA.
[01:12:57] William H says: Ama prikrii, swin!
[01:13:00] John E. Depth says: и аз да си заслужа едно +18
[01:13:08] William H says: :D.
[01:13:22] John E. Depth says: ще прикрия следите :Д
[01:13:26] William H says: Na Морализатора ne mu beshe interesno shot uchastwaha 2 jeni.
[01:13:32] John E. Depth says: хахаха
[01:13:41] John E. Depth says: и постоянно искаше да спрем
[01:13:46] William H says: Da da!
[01:13:47] William H says: Xaxa.
[01:13:48] William H says: :D.
[01:14:28] Морализаторът says: znaete li kvo
[01:14:32] Морализаторът says: kazvah vi da sprete
[01:14:41] Морализаторът says: 6oto vijdah na kade otiat raotite
[01:14:49] John E. Depth says: хахаха, на къде?
[01:14:49] Морализаторът says: predstavqhte si 4e sa ne #^&% i *$^%
[01:14:51] William H says: Na kyde, kym lipsa na myje?
[01:14:53] Морализаторът says: ami vii dvamata
[01:15:01] William H says: XAXA.
[01:15:02] Морализаторът says: natam
[01:15:04] John E. Depth says: хахаха, я въз ве
[01:15:11] Морализаторът says: q vyz ama ....
[01:15:12] William H says: Q sy hakai we Морализатор.
[01:15:21] William H says: To wsichko e dokumentirano.
[01:17:18] John E. Depth says: уф
[01:17:30] John E. Depth says: аз ще взема да го лягам, че хептен изпращяхме таз вечер
[01:17:34] John E. Depth says: и то от къде тръгна...
[01:17:42] William H says: Мто и аз...1:20 е.
[01:17:47] John E. Depth says: Морализатора направи някъф масов чат да ни каже няква глупост
[01:17:53] John E. Depth says: и виж ква стана
[01:17:55] William H says: Хаха, да да.
[01:17:59] John E. Depth says: Морализатор, ти си виновен!
[01:18:02] William H says: Дано всичко се размине само с този чат.
[01:18:21] John E. Depth says: айде аз го лягам
[01:18:24] William H says: http://www.youtube.com/watch?v=KJfW3hrzAz8
[01:18:27] William H says: Ти луд ли си ве!
[01:18:44] John E. Depth says: и ако случайно главните героини в разказа го прочетат това, държа да се извиня :)
[01:18:54] William H says: Хаха, аз не. :).

Мач... ама без семки

2006-05-24T14:02:00.000+02:00

След като вече (веднъж преди няколко месеца) ходих на опера прецених, че трябва да балансирам отношението между култура и простащина във всекидневието си с посещение на футболен мач. Да де, ама аз докато се наканя и то първенството взе че свърши. Не че няма да си го простя - местният майстершафт вероятно има своя чар, който обаче ми е най-малкото чужд. Едва ли съм изпуснал толкова много, а и освен това не знам на кой точно отбор симпатизирам - Аустрия тази година направиха дубъл, но пък Рапид държат рекорда от най-много (31) шампионски титли. Затова реших да подкрепя националния отбор в контрола срещу Хърватско. Не че чааак толкова много бях въодушевен от бундестима, ама пък реших, че ще ми е весело да видя една евентуална разгромна загуба на хърватите. Пък и ми се искаше да разгледам Ернст Хапел - все пак там през 1995 Аякс спечелиха Шампионската лига след победа срещу Милан с 1:0, а и пак там ще се състои финала на Европейското първенство през 2008. Така че - 5 евро къде не съм ги дал, купих си билет за сектор D, който по нашенски стандарти отговаря на сектор Б или Г - зад едната врата.
Още по пътя към стадиона ми направи впечатление масираното присъствие на фенове на краватите, едва ли някой се е вдигнал от Загреб до тука за една контрола, повечето сигурно са натурализирани. Небезизвестен е факта, че във Виена се подвизават внушително количество тъмни балкански субекти (сред които и моята скромна личност), но наистина не очаквах толкова много хора да подкрепят гостите. По моя преценка почти половината от хората на стадиона бяха хървати, sport1.at твърди, че са били 10 000 от общо 22 000. За тях бяха отделили целите отсрещни на моя сектори A и F, както и половината от сектор E. Слизайки от автобуса се поддадох на стадния инстинкт и се смесих с тълпата вместо да си се кача културно на идващия трамвай, който щеше да ме заведе на 100м от стадиона. Което в последствие се оказа сериозна грешка - освен че вървях петнайсетина минути до стадиона, станах и неволен свидетел на многобройни актове на облекчаване на естествените нужди в храстите. Добре де, не е като да бях тръгнал на концерт на Виенската филхармония- подобни неща не са прецедент.

Освен това ако бях взел трамвая, същия щеше да ме стовари и от правилната страна, тоест до сектор С, съседен на D, за който имах билет. Пътят пеша ме отведе до официалния вход на сектор B, и там вместо да тръгна наляво, пак се оставих на (хърватското) течение, което се движеше надясно, защото там бяха входовете определени за тях. Че си направих една почти пълна обиколка на стадиона докато намеря Stiege 12. На входа ме претърсиха с такава старателност, сякаш бях брадясал субект от Анадола, чакащ за аудиенция при папата. Като проверяващия прояви особен интерес към връзката ми с ключове.
Стадионът определено ме впечатли. Даже пъврите минути на мача бях повече зает да се оглеждам насам-натам отколкото да следя какво става на терена. Тази фасцинация обаче бързо отстъпи място на проклятията, които отнесе студения вятър, който цял мач не спря да духа точно в лицето ми. Не знам дали е нещо от архикетурата на стадиона, което така добре улавя движенията на въздушните маси, но определено ми се искаше да си бях взел зимното яке. След края на срещата с облекчение установих, че навън липсва този коварен вятър и времето е както и преди началото на мача - тихо и сравнително топло 17-18 градуса. Накратко срещата протече по следната схема:
Отборите излизязоха на терена, диктора прочете имената на титулярите - от австрийците не бях чувал нито един, от хърватите - точно обратното всички ми бяха познати. Някак успокоителен намерих факта, че агитката на домакините освирка хърватския химн - не сме само ние простаци :). Мачът започва:
'11 Пършо пробива отдясно, центрира към Класнич около точката на дузпата, Класнич се освобождава със завъртане от защитник на домакините и изпраща топката в непокрития ъгъл на австрийската врата. 0:1. Агитката на гостите откача - запалва факли, хвърля бомбички и димки. Заради използваните пиро-технически средства обаче се забавя с 2-3 минути подновяването на играта.

'14 В следващата атака Австрия печели ъглов удар, техен играч центрира, вратаря на Хърватска скача и лови, но при приземяването е бутнат от играч на домакините, губи равновесие и изпуска топката, която е добутана във вратата му. 1:1. Рядко жалък гол, който не трябваше да бъде признат, поне според мен, но странно благосклонната към домакините мюнхенска съдийска тройка прецени другояче.
'35 Отново Класнич се разхожда из цялата австрийска защита навързвайки 3-4, като накрая преодолява и вратаря - 1:2. При този резултат завърши първото полувреме.
Второто премина при пълна доминация на гостите - Бабич и Балабан вкараха по още един гол, като изтърваха още поне 5-6 чисти положения. Австийците се отличиха с една нелоша атака, която можеше и да застраши вратата на Плетикоса, ако техен нападател в решителния момент не беше настъпал топката и не беше паднал на задните си части под всеобщ смях. В крайна сметка на електронното табло (което е много ретро - напомня на тези от Световното първенство от 1990) светна 1:4. Е планираната от мен разгромна загуба на хърватите не се състоя, дори точно обратното. Наистина си пролича, защо те са на Световното, а ние (пък и австрийците) не. Странно малко хора напуснаха местата си преди края на срещата, при все че всичко беше ясно още от началото на второто полувреме. Макар че бях седнал над агитката на на Австрия не чух нито подвиквания от сорта "Айде играйте ве!", нито закани към близки роднини от женски пол на играчите, треньора, ръководството и т.н.. Хората до последно си подкрепяха отбора дори с оглед пълната им игрова немощ и безидейност, скачаха и се радваха.
Друго нещо, което ме впечатли беше организацията по извозването на зрителите след края на събитието. На всяко кръстовище имаше полицаи, както и сътрудници на градския транспорт, които координираха сякаш безкрайния поток на трамваи и автобуси към и от спирките около стадиона. Приятното впечатление рязко контрастираше със спомена за организацията или по-точно липсата на такава в София след мача България - Белгия 2:2, когато Икарусите, които си се движеха по нормалния график бяха буквално клекнали от препълване, а по спирките имаше хора за още 200 такива автобуса. Може и да не са добри на футбол местните, ама дай им да организират нещо - равни нямат.

2006-05-21T11:04:00.000+02:00

Императорската гробница в Нови Пазар.

.::.

2006-05-20T10:01:00.000+02:00

.::. 145.::. вибрация.::. ускорен пулс.::. душ (хладен).::. лицеви опори.::. звънец.::. ключ.::. допамин.::. абстиненция.::.
.::. терминална абстиненция.::.

Поука

2006-05-19T15:02:00.000+02:00

Учи, мама, да не работиш после това:

Дефицитна стока

2006-05-18T20:40:00.000+02:00

Хохо, биришка, Арианичка... за съжаление вече е безвъзвратно изпразнена от съдържание. Ама ми се свиди и не изхвърлям бутилката, гледкам си я и й се радвам, напомня ми на вкъщи :).

Mr. Jean-Luc Burchardt?

2006-05-13T11:30:00.000+02:00

---------------------------

Добре де, не е кой знае колко актуално, нито пък иновативно, но пък сега се натъкнах на тази фотография на баш-шефа (това една дума ли е или се пише с тире?) на бабурите.

Update

2006-05-06T18:53:00.000+02:00

В момента се намирам в университета и изпитвам сериозни затруднения да пиша на БДС, особено като буквичките не са написани на клавиатурата. Затова поствам този път на немски. Enjoy.

Ertser Tag. Nachdem ich möglichst lange nicht aus dem Bett kam, musste ich endlich der internetlosen Realität begegnen und bin aufgestanden. Meine Leiden wurden allerdings durch den Entschluss des Mamaliga-Fressers, mich von seiner Anwesenheit zu befreien, gelindert. Er ist irgendwohin abgefahren (hoffentlich kehrt er nicht zurück, ich drücke ganz fest die Daumen auf einen Unfall mit einem hornigen steierischen Geißbock). Ich benutzte die Gelegenheit meinen Wohnbereich in einen akzeptablen Zustand zu versetzen und hab das Zimmer gefegt und das WC saubergemacht. Nachdem kam die Wäsche an die Reihe, die ich danach sorgfältig bügelte. Inzwischen sah ich zwei Dokumentarfilme über den Krieg in Tschetschenien, die ich gestern runtergeladen hatte. Keiner beeindrückte mich besonders, aber ich hab wenigstens meine (bei weitem nicht glänzenden) Russischkenntnisse geübt. Dann ungefähr um 16:00 Uhr hab ich festgestellt, dass wenn ich nicht meine E-Mails und alle möglichen Nachrichten aus Bulgarien im Netz lese und dem Hasen nicht mitteile, dass er ein ausgesprochen unangenehmes bayerisches Schwein ist, verrückt werde. Nein, nein, ich brauche keine Hilfe, ich bin nicht internetsüchtig :). Deshalb befinde ich mich jetzt in der Computerhalle der UZA2. Naja, nachdem ich ungefähr drei Viertel des Weges zu der U-Bahn-Station hinter mir hatte, dachte ich daran, dass ich meine Kopfhörer vergessen habe - jetzt kann ich auch kein On-lineradio hören, aber auch so es ist besser als gar nichts.

Тъпспорт.бг

2006-05-05T19:52:00.000+02:00

Радвайки се на последните часове интернет преди откъсването ми от света за уикенда реших да попрегледам спортната онлайн преса, че последната седмица не ми остана време и съм назад с материала. Нищо кой знае какво впечатляващо, някакъв X в мач от източната Б-група, заканвания преди поредния кръг от А-група, скандал в Италия с уредени рефери, в който е замесен Ювентус и така нататъка. Стигам до topsport.bg и на страничката, посветена на немската бундеслига в дясно забелязвам следната таблица:

Първото нещо, което ме смути беше заглавието - Класиране Втора Бундеслига, което изобщо не е линк. Очевидно за една седмица се е случил някакъв катаклизъм в немския футбол - първо са намалили броя на отборите във висшия ешелон (Hannover и Frankfurt са го отнесли) и второ явно са разменили отборите от първа и втора дивизия. Ммм, да Bayern определено ще спечели промоция за догодина, Hamburger също, а Schalke 04 и Werder ще спорят за заветното трето място. Догодина очаквайте в групите на Шампионската лига VfL Bochum и TSV Alemannia Aachen, а FC Energie Cottbus в предварителните кръгове.

Embrace The Inevitable

2006-05-05T10:26:00.000+02:00

Германците, а и техните производни австрийците (макар местните да го приемат за кръвна обида като им кажеш, че са немци) се славят наред с точността, също и с работливостта си. Кой к'во прави, немчугите все нещо бичат, все няк'ва Arbeit (macht frei? хаха) има. Само че от както съм тука винаги когато се налага да имам вземане-даване с нечии работни места - магазини, учреждения или други инстанции винаги изпитвам безпокойство, че няма да им уцеля работното време. Защото това работно време явно се организира по някакви закони и принципи дадени свише и съответно непонятни за средностатистическия човек (sprich мен). Примерите са много, а конкретния повод за възмущението ми е следния: Интернетът в общежитието ми варира от много бърз до умопомрачително бавен, като през по-голямата част от времето е приличен. Е, за пет евро месечно сякаш нямам право да се оплаквам кой знае колко де. Preis-Leistung-Verhältnis-ът е повече от задоволителен. Да ама тез 5 евро не са ми включени в наема, а трябва да ходя специално до Computerreferat-а, понякога да чакам да опашка, за да си ги платя. Което само по себе си не е чак такава беда, защото не предполага отдалечение от обекта, но пък трябва да се съобразяваш с нечие работно време. А то не е като да е особено гъвкаво. Работят от понеделник до четвъртък от 16 до 18.30. Е началото на този месец съвпадна с поредната сесийка и вниманието ми беше окупирано повече от Gewinnmaximum-а при vollkommene Konkurrenz и експоненциалните функции, отколкото от мисълта за трансфера на петте евро от моя джоб в касата на провайдера ми. И снощи (четвъртък) около 9:45 ми хрумна невеселата констатация, че не съм си платил таксата, а днес (петък) е пето число от месеца, поради което ще ме откачат по някое време. Та в момента съм в състояние на изчакване на неизбежното.
В момента събирам идеи как да уплътня уикедна си - свалям филми като за последно, ама сигурно ще ми омръзне да гледам. Ще отида да си купя нещо в по-първично състояние, което да сготвя, ама може ли цял ден да се въртя около печката. Може да взема да попрочета нещо... да изчистя... да изпера. Трябва да преоткрия света за почти три дни без интернет... ще се справя де :).

The Hall Of Fame

2006-05-01T00:22:00.000+02:00

Датата на снимката подсказва, че е от преди малко повече от година. Хах, последната (а май и първата) фотография на ФК Гьон, без двамата голмайстори де, но останалите с изключение на адаша, който е с неясна функция в клуба, бяхме редовно титуляри. Вярно, не бяхме особено добри (даже никак) ама пък беше весело. И как ли да сме добри, бирата има най-малкото съмнителен ефект върху спортната форма, особено в количества като това на снимката (бел.ред. тука сме малко преди последния ни, един вид бенефисен, мач и загряваме за него с бира и семки).

Това ясно... интересното е, че така като я гледам таз снимка ми се струва, че не е от преди една, а от преди хиляда и една години. Или поне от някаква паралелна действителност, с която (вече) нямам никакви допирни точки. Наистина е странно като се замисля, че не толкова отдавна тези хора на снимката съм ги виждал всеки ден... както и да е - няма да леем сълзи по изгубената младост, но все пак снимката е култова :).

За всичко(и) останало(и) има виза...

2006-04-28T14:58:00.000+02:00

Einreichsbestätigung

Wir bestätigen, dass Sie am 24.4.2006 bei uns einen Antrag auf Erteilung eines Aufenthaltstitels Studierender gestellt haben.

Nachzureichende Unterlagen:

Reisepass und Euro 100,-

Termin: Visum, 03.05.06, Zimmer 101, Uhrzeit: 08:00 - 12:00

На печелившите честито. Измамих ги да ми удължат визата за една година. Само дето същия ден, когато трябва да ми я връчат имам изпит от 10:00 и не знам как точно ще съчетая двете дейности. А и вижте къде са записали стоте евро - при документите. Да де, дето имаше една сръбска поговорка (свободно по памет) "Како е человек без пари? - Лайно. А како е человек со пари? - Е па лайно со пари."

Великден 2006

2006-04-25T21:23:00.000+02:00

Тази година за пръв път, а вероятно и не за последен, посрещнах Великден зад граница. Разбира се, Рождество и Воскресение Христово винаги съм ги смятал за тясносемейни празници, но поради обясними причини тази година посрещнах Великден с приятели. Не беше лошо де. Боядисахме яйцата в събота, само дето евреите от (co.)Billa ни бяха пробутали яйца, чиито размер събуждаше подозрения относно биолочния им произход. Аз лично бих заложил на гълъб или поне кокошка лилипут. И боята беше леко ялова - синята и червената го докарваха, ама дето трябваше да са жълти изглеждаха като небоядисани нормални яйца, а зелените имаха неапетитен оттенък, придаващ им вид на развалени.
Българската "църква" (щото аз тоз трафопост с малко икони вътре не бих го нарекъл църква) беше препълнена и литургията беше отслужена в двора. А в двора можеше да се видят всякакви персонажи - от девойки, навяващи греховни мисли през женени (явно отдавна) за австрийци бабури, до диви селяци с полупрозрачен бял анцуг и високи червени маратонки "Ferrari". Е имаше и нормалноизглеждащи хора, смея да твърдя, че видяното там беше доста репрезентативна Stichprobe на българското общество. Присъстваха изненадващо много австрийци както и трима японци/китайци/корейци/виетнамци (ако някой ги различава, моля, да се обади на 01 - 800 I DONT GIVE A FUCK), които само те си знаеха какво точно търсят там. Като премълчим около трийсетминутното търсене на място за паркиране вечерта мина без инциденти. После се чукахме малко с яйца и с това приключихме вечерта.
В неделния следобед се заехме с крайно отговорната задача да опечем агнешкото с ориз. Като се има предвид, че никой не разполагаше с нужния челен опит в подобни начинания, замисълът определено си беше предизвикателство. Ще ви спестя подробностите, все пак са тайни на заведението и ще ви покажа резултата:
E, не е най-богатата великденска трапеза, която съм виждал, но във военно-полеви условия е повече от задоволителна. Вярно, че пихме виното от чаши за чай, както че три и половина часовия труд изчезна безвъзвратно (е не съвсем безвъзвратно де, но едва ли би представлявал интерес за някого като се върне) за около 11 минути, но пък беше хубаво.
В крайна сметка - "Прилично посрещане на Великден" - mission accomplished.

Good morning, Vietnam!

2006-04-20T11:35:00.000+02:00

Станах рано, пих вода,
мозъкът ще ми се пръсне.
Мога ли да ходя? Да.
А с дъхът си ще отблъсна
всеки интерес наблизо,
чувствам, че надолу слизам...

Снощи, за пръв път от много време насам, изпитах остро, наподобяващо абстиненция, желание за хмел в течна форма. Всичко добре, само че часът наближаваше 24:00, а тук не е като да има денонощни магазини на всеки две крачки. Възможно беше да си взема бира от автомата долу, само че Ottakringer, особено при 1 евро парчето не ми се струваше много приемлива оферта, а алтернативата беше да прескоча до OMV-то, там в магазина всичко има, както се пееше в една песен. И наистина има всичко, само че бирата почва от 1.29, ама поне не е Ottakringer (блях!). Ясно беше, че ще се дават неоправдано много пари, ама аз съм си виновен, не е като да не бях ходил същия ден до магазина, не е като да не видях офертичката 8 Karlskrone-чки за 3,99, на ми сега. Че си взех 2 Löwenbräu-чета и 2 Stiegl-чета (само натрупаните съгласни в края на думата подсказват, че втората бира е австрийска) за скромната сума от 5.96. Вярно, че са хубави бирите и с голям кеф си ги изпих, само че тази сутрин се събудих с незавидна болка в предната част на мозъка. Което е най-малкото странно, щото нито съм се напил от четирите бири, още по-малко пък съм поставил личен рекорд с тях. Преди съм изпивал значително по-внушителни количества бира без подобни Nebenwirkungen. Може би съм загубил тренинг? Не знам, но с оглед наближаващото лято и задаващото се промишлено количество пенлива течност, която смятам да изпия през ваканцията трябва да се стегна. Стига с тоз фитнес, от утре почвам Bierbauchbuilding!

Лирическо отклонение

2006-04-17T14:24:00.000+02:00

A Satyre on Charles II

I' th' isle of Britain, long since famous grown

For breeding the best cunts in Christendom,

There reigns, and oh! long may he reign and thrive,

The easiest King and best-bred man alive.

Him no ambition moves to get renown

Like the French fool, that wanders up and down

Starving his people, hazarding his crown.

Peace is his aim, his gentleness is such,

And love he loves, for he loves fucking much.

---Nor are his high desires above his strength:

His scepter and his prick are of a length;

And she may sway the one who plays with th' other,

And make him little wiser than his brother.

Poor prince! thy prick, like thy buffoons at Court,

Will govern thee because it makes thee sport.

'Tis sure the sauciest prick that e'er did swive,

The proudest, peremptoriest prick alive.

Though safety, law, religion, life lay on 't,'

Twould break through all to make its way to cunt.

Restless he rolls about from whore to whore,

A merry monarch, scandalous and poor.

---To Carwell, the most dear of all his dears,

The best relief of his declining years,

Oft he bewails his fortune, and her fate:

To love so well, and be beloved so late.

For though in her he settles well his tarse,

Yet his dull, graceless ballocks hang an arse.

This you'd believe, had I but time to tell ye

The pains it costs to poor, laborious Nelly,

Whilst she employs hands, fingers, mouth, and thighs,

Ere she can raise the member she enjoys.

---All monarchs I hate, and the thrones they sit on,

---From the hector of France to the cully of Britain.

John Wilmot, 2nd Earl of Rochester (1647–1680)

Не мисля, че някога съм разисквал литературните си препочитания, в частност поетичните, с когото и да било. Истината е, че стихове за звездите, морето, пясъка, косите и очите на любимата и т.н. никога не са ме впечатлявали особено, да не кажа никак. На мен лично ми допада "грубата" поезия, в която вулгаризмите, които така или иначе всички изпозваме, не са забранени, а дори са неотменна част. Просто ми се струва, че тези думички са някакси по-натоварени със смисъл, повече се набиват на очи, когато са използвани с мярка и несамоцелно, разбира се.

Досега единствения ми досег с подобен вид литература беше на български, но филмът The Libertine ме запозна с може би първия известен на историята порнограф - Джон Уилмот. Самият филм определено има потенциал да стане един от любимите ми, а главният герой (реална историческа личност) силно ме впечатли с неподозираната от мен порнографска поетичност на ренесансовия английски език. Също така си струва да се отбележат и политическите послания в някои от сатирите му, макар и да е нужно сериозно познание за историческия контекст, за да се възприемат. И колкото и оня плешив трол, с ниско съдържание на кръв в алкохола да ми обяснява за метафизичната дълбочина в изобразяване на най-висшите ценности в човешкото съществуване в произведенията на Lord Byron или Shakespear, не може да ме убеди, че техните произведения са по-стойностни. Както и да е - сега ще се отдам на перверзното удоволствие да чета каквито негови поеми ми попаднат (с речника под ръка, де), а за епилог на тази статия ще ви напиша едно мое любимо петстишие от един съвременен малкоизвестен български поет:

Като царя Мидас съм прокълнат

предметите да омагьосвам със ръка,

но моето проклятие е друго:

до каквото се докосна

се превръща във лайна.

Roma locuta, causa finita

2006-04-12T20:33:00.000+02:00

Под натиска на редовните посетители на сайта, които всекидневно ми напомнят за моята (оправдана) неактивност тук ще публикувам следната псевдонаучна статия, изследваща една (според мен поне) нагла историческа лъжа.
Интересът ми към темата, трябва да призная, дойде от сблъсъка ми с няколко екземпляри от вида homos mamaligaricus, които меко казано потвърдиха някои мои предразсъдъци за тях относно консумацията на (евтин) алкохол, концентрацията на меланин в кожата им и т.н. Та, тези фасциниращи със своята семплост и първичност екземпляри провоцираха интерес в мен към тяхната родина.
Поглеждайки картата на източна Европа първтото нещо, което се набива на очи е местоположението на Румъния и най-вече, че е обградена от славянски държави, с изключение на Унгария. Тоест държавата на северните ни съседи е един романски (към това определение ще се върнем малко по-късно) остров сред славянското море. И от тук следва логичния въпрос "Как, аджеба, са се набутали там?" и "От кога са там?" и изобщо какво търсят там?

Кратка справка с Wikipedia показва, че земите, които днес заема Румъния са били част от Римската империя, след това няколко десетки столетия са били обитавани от узи, печенеги и други нецивилизовани племена. След дълго прекъсване отново са включени в държавно образувание по време на Второто българско царство и остават част от него до 1257. Тази година съвпада с апогея на татарските нашествия в българските земи и смяната на 4 царе за една година, а именно Михаил II Асен, Калиман II, Константин Тих, както и татарското протеже Мицо (ако греша Фолка да ме поправи). След това Валахия и Трансилвания стават сюзерени на Отоманската империя и така до средата на XIX-и век, когато след обедиението на Молдова и Валахия се образува румънската държава. Всичко добре, ама как им е хрумнало да се нарекат Румъния, а не Влашко, примерно?

Морфологията на думата еднозначно подсказва една насока в етимологичните разсъждения - а именно Рум - Ром (и съответно славянската транскрипция) Рим... И подозренията ми се потвърдиха - нашите северни съседи се имали за директни наследници на Римската империя. Даже в центъра на Букурещ се мъдрела статуя, изобразяваща митологичната сцена с вълчицата и Ромул и Рем.

Това смехотворно твърдение ми намирисва на идиотизма на "македонистките" "историци", които твърдят, че днешна Македония е наследница на империята на Александър Македонски. Даже на пръв поглед тяхната теза е по-защитима от тази на румънците, защото днешна Македония поне е била в сърцето на империята на Филип II и Александър, а не гранична провинция, която римляните се опитали да поцивилизоват малко, ама на - не успели. Със същия успех цяла Европа, северна Африка и близкия Изток могат да се провъзгласят за наследници на Рисмката империя. На тези територии в момента съществуват държави, много от които носят имената на римските провинции като Алжир, Сирия, Палестина и т.н., но на никоя от тях не им е хрумвало да твърдят подобни глупости.
Обещах да се върнем към определението романски, което обозначава една от езиковите групи на семействтото на индоевропейските езици. Румънският angeblich се явявал най-източния романски език, тоест произлизал от латинския наред с италианския, испанския, френския, каталунския и т.н. Само че нова кратка справка с Wikipedia, подсказва, че дори когато Дачия, Валахия и Трансилвания са били римски провинции там не се е говорило на езика, който се е говорело в Рим, а изпратените там легионери и заселени роби са комуникирали на вулгарен латински (не знам дали се нарича така само заради псувните), който по своята морфология, лексика и граматика рязко се различавал от нормата. Да не би узите, печенегите и куманите до един са говорели перфектно латински, та от там да идва тази неразривна връзка с майката-империя? А и освен това как биха обяснили името на столицата си Букурещ (старобълг.) - букова гора?
Даа, имена като Мангалия, Тимишоара, Брашов, Плоещ и Крайова определено звучат като италиански или испански градове, нали?

Ексхибиционизъм

2006-04-01T02:54:00.000+02:00

Каква била работата... аз ходя на лекции, уча това-онова, а нашият приятел Пора ексхибисционира по родните футболни терени. Хаха, добра маркетингова идея на Veltins, свежа първоаприлска шега, кустомизирайте си ваша (има шест templates) тук и разсмейте някого, ясно че никой няма да се върже. :)

ЛитераТУРНИ пикантерийки

2006-03-29T14:33:00.000+02:00

Анонимността, която виртуалното общуване дава на участниците в него наистина има впечатляващ ефект върху готовността за споделяне на изключително интимни подробности от личния живот. Като доказателство прилагам следния линк, към izpoved.com, българския сайт за анонимни изповеди. Там всеки посетител влиза в ролята на католически свещеник, който изслушва (предполагам де) какви ли не извратености, но в нашия случай не ги опрощава, а чрез коментарите има право доста да натовари изповядващия/-щата се. Разбира се, съм далече от мисълта, че всички истории са истински, но истински или не - голяма част от тях са доста забавни поне в категориите похотливост и фантазии. Моята любима засега е тази :).

P.S.: Подобни глупости, но вече с изключително и само литературно-фикционен характер могат да се прочетат и тук ;). Enjoy.

Откраднато време

2006-03-22T20:35:00.000+01:00

Българското кино принципно винаги ми е било слабост, а любимите ми филми като "Вчера", "Всичко е любов", "Сезонът на канарчетата" и "Вампири, таласъми" съм ги гледал неизброимо много пъти и всеки път откривам нещо ново. Може би това е заради неповторимия начин, по който смешното и тъжното, сериозното и абсурдното са преплетени в едно и как се редуват в непредвидима последователност. Като живота един вид.
По-запознатите с нашенското кино сигурно знаят, че последните два споменати от мен филма са снимани след 89-та година, тоест са лишени от мощния бащински... отдел "Kултура" на ЦК зад гърба. Следователно може да се снима качествено българско кино (като казвам качествено нямам предвид качеството на лентите - то е очевидно ужасно, имам предвид замисъл, режисура, актьорско умение и т.н.) и без държавна подкрепа (и съответно цензура). Затова приветствам всеки нов филм, като от последно излезлите добро впечатление ми направиха "Мила от Марс" и "Писмо до Америка".

Напоследък много шум се вдигна около "Откраднати очи", то не бяха международни награди, не бяха участия по кинофестивали. В trailer-a обещаваха да разгледат една любовна история в контескта на историческите събития от средата и края на 80те, така че комп(л)отът определно ми привлече вниманието. И забелязвайки го на един сайт без да чета коментарите отдолу веднага го свалих (Боже, добре че не го гледах на кино - трябваше да дам пари).

И... станах свидетел на едно от най-наглите изопачавания на историята, които бях срещал. За по-голяма наглост могат да претендират единствено филми като "Pearl Harbor" и "Schilnder's List". Може би трябва да започна с факта, че към филма нямаше субтитри, а определено ми бяха необходими в немалки периоди, имаше два-три няколкоминутни диалози на турски, чийто смисъл, разбира се, остана загадка за мен, както и редица други спорадични реплики на "майчин език". Та да се насочим към сюжета: главната героиня се казва Айтен и е детска учителка (ах, че благородно нали), чийто мъж в началото на филма по default е умрял (о, някой да ми подаде кърпичка, насълзих се) и има 3-4 годишно момиченце от него. Всъщност това го разбрах чак в последствие като прочетох Plot outline-a, защото през целия филм един брадясал резак се въртеше около нея и й говореше на турски. Аз съответно си помислих, че той сигурно е съпруга й, но се оказа, че всъщност й е брат. "Ромео"-то в своеобразната шекспирска драма за невъзможната любов е донаборник в "Специалните" (а как са го взели за "специалните" с телосложение на освободен от физкултура никой не ти казва де, ама това е друг въпрос), чието участие във филма започва с една гола комисия, при която Николай Урумов му сравнява топките с цял набор образци и го класифицира като 4С или нещо такова. Нашият герой, с изключително оригиналното име Иван, обаче още отначало трябва да заклейми предстоящия процес, като заявява, че не иска да е от "специалните", и тук по стар американски обичай идва villain-ът - офицер от ДС, който установява, че Иван има невероятната дарба да играе шах на три маси едновременно без да гледа. И го назначава за шеф на печатите?! Няма да изпадам в подробности от без това неособено заинтригуващия сюжет, ще прескоча направо до "кулминацията", когато възмутените резаци излизат на мегдана на селото да протестират срещу смяната на имената. И идват злите войници и настава едно бутане, при което Иван, който кара БТР-а в навалицата сгазва пишлемето на Айтен... после и двамата откачат, лекуват се в един и същи санаториум, оздравяват, Айтен и брат й уж заминават заедно с останалите за Турция като се отваря границата. Само че на няколко стотин метра от границата, тя слиза от Ладата петица и хуква обратно към селото... мноооооооооооого оригинално. Съответно Иван и той отива в селото и след известно кандардисване най-накрая се затлачват вовекивеков.

Като оставим настрана посредствения сюжет от булевардно романче за 3лв, изключително неприятно впечатление ми направи напълно ПРОЗРАЧНАТА антибългарска пропаганда, която струи от един уж български филм. Историческата действителност е представена изключително едностранчиво, разделяйки хората на злите българи и нещастните миролюбиви, трудолюбиви (също българи) с турски имена, като разбира се най-надареният измежду злите минава на другата страна. Не се имам за последна инстанция на истината, но може би трябваше да се спомене, че лидерът на самозваните турци в България в момента националният предател Доган е идеологът на т.н. "възродителен процес" и ако трябва да се сърдят на някого трябва да се сърдят на него, а не да го изпращат всеки път в парламетна, заедно с шайката му турски мафиоти. Или да бяха започнали малко по-отрано историята - примерно от взривения вагон за майки и деца на гара Буново, бомбите заложени на гарите в Пловдив и Сливен, както и още няколко терористични атентата през 80-те години в България с десетки жертви. Но, честно казано, не би трябвало да съм изненадан - още в началните надписи с големи букви беше написано, че е копродукция с югоизточните ни съседи. Честно казано изтраях филма до края просто от любопитство да видя, докъде ще стигне наглостта на авторите на тоя бълвоч и смея да кажа даже надхвърлиха очакванията ми. Като поанта идва душевния катарзис на резака (така и не разбрах как се казва) - братът на Айтен, който се връща по някое време след промените и не застрелва Иван макар че го заварва на калъп със сестра си... това е то удариха му и един хепиенд по американски за здраве.

Новите класици

2006-03-14T11:31:00.000+01:00

Ровейки се из старите форуми на университета ми, където колегите обсъждат я Prüfungsstoff-а, я кога ще излязат резултатите, попаднах на няколко мнения пост-нати от българи. Е нищо изненадващо, тука не е голяма рядкост да срещнеш българин, още по-малко във виртуалното пространство, но един екземпляр нямаше как да не ми привлече вниманието. И така в един форум за оценките от изпита по VWL пичът решава да се намеси с изключително оригиналното питане, което 100% не е хрумвало на никой друг:

В случай, че не се вижда добре от скрийншота, ще разшифровам неговото послание. Първо започва с условното изречение: "wenn die noten heute kommen, welche zeit..." или "куйе врьеме ши излизът уценкити ла?", но за да не остане съмнение за смисъла на въпроса допълва с еднозначното "wann am spaetestens". Добре, никой не е казал, че във форумите е задължително да се ползва пунктуация, Umlaut-и или пък главни букви. Ама как, по дяволите, могат да дойдат оценките? Още тук ми идеше да пост-на, по предложение на Невен, един отговор със съдържание "ГлОпак", но това далеч не изчерпвало творчеството на нашия сънародник. Малко по-надолу същият елемент отново вкарва интервенция:

Определено заинтригуващото нововъведение в немския език "zur letzt", употребено от друга наша сънародничка, не е център на вниманието в случая. Далеч по-вълнуващ е гениалният въпрос, зададен й от нашия приятел Станимир: "Hey Zdravka, bist du bulgarin?".
Е браво бе Шерлок, как се сети! Здравка определено е най-интернациналното име, което някога съм чувал. Макар че определено е спорно дали въпросът или контравъпросът е по-глупав. Както и да е, разбраха се, че са българи и подкараха старата песен на нов глас/език. А така, като никой на немски няма да ти отговори, пробвай на български, нищо че и той пита същото по-нагоре, сега като го притиснеш и ти няма как да се скатае, всичко ще си каже. Само че Станимир май не го интересува само изпита, а? (От тук нататъка просто ще paste-вам рожбите на интелектуалния труд на нашите герои, защото скрийшотовете стават много големи и съотвено не се вижда текста добре).

21: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Noten 02.02.2006 19:27 als Antwort auf 17
Antworten Weiterleiten
da i azmn mi pisna da chakam ebati maikata...trebvat mi 13t. i ako ne gi poluch asam sakasan na mathe imam 10.5t.
az sam ot varna ti imash li tel da ti call?
Von Stanimir Minov

22: Re: Noten 02.02.2006 22:28 als Antwort auf 1
Antworten Weiterleiten
was? erst am Montag? *hmpf*naja...außer warten kann man jaeh nix anderes machen,aba trotzdemhätten sie a fixes Datum sagen können...tz tz
Von Zdravka Krassimirova Smilianova

23: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Re: Noten 02.02.2006 22:33 als Antwort auf 21
Antworten Weiterleiten
pusnah ti e-mail
Von Zdravka Krassimirova Smilianova

Ама бравос ве! Евалата! Туй е то - един българин ако не псува, не пие ракия и не бие жена си какъв българин е, а? Точно така удари им една псувня във форума та да ти олекне, юнак! Пък и какъв по-подходящ начин да впечатлиш девойката, нали. И забележете - има резултат, писала му e-mail. Освен това си струва да се отбележи и типично немското възклицание при разочарование "tz tz". Отдолу имаше още няколко мнения на българи само дето не бяха нищо интересно и затова ви ги спестявам. Станимирчо, обаче, явно е много активен във виртуалното пространство, даже е започнал нов topic, с изключително грамотно написаното следно изречение:

1: offene fragen 30.01.2006 14:50
Antworten Weiterleiten
hey weiss jemand wann kommt die bewertung den offenen fragen und wo finde die ergebnisse....bei MC hab schon gesehen aber die offene fragen?danke sehr

Von Stanimir Minov

Това... обяснете ми как да го коментирам? Някакси ми напомни на една история от LK-годините с главен герой Ingo Kirchenbauer. Рядко се среща толкова задълбочено познаване на немската граматика - то не са падежи, не се липсващи местоимения и глаголи, не са грешни склонения на прилагателни, пък какво да си говорим за лексиката. Тоя има речник богат като държавната хазна на Сомалия. Това е то - няма Goehte, няма Schiller, няма Heine, дори Dürrenmatt няма - новият класик на немската литература - Станимир от Варна.

Free Tibet

2006-03-11T16:45:00.000+01:00

Вчера разхождайки се по Stephansplatz, впечатление ми направиха няколко десетки монголоиди, които държаха високо трансперанти на немски и... някакви йероглифи - сигурно китайски, японски, корейски - нямам ни най-бегла представа, ама на кого ли му пука де. Оказа се, че това била демонстрация на организацията Free Tibet, която както подсказва името се бори против китайската окупация на Тибет. Бих качил и снимки от събитието, но любезните дами и господа от T-Mobile A, са пропуснали да включат кабел за връзка с компютъра към телефона ми... Както и да е - надписите на немски гласяха "Freiheit für Tibet", "Schweigen tötet" и подобни. Организаторите бяха наели една неособено убедителна ораторка, която четеше една реч от смачкан лист, в която подканваше минаващите наоколо да се възмутят от ситуацията и да изразят възмущението си в писмо до канцлера, министъра на външните работи или други отговорни постове. Които пък от своя страна биха се скарали на Китай и китайските власти силно притеснени от острата реакция на световната суперсила Австрия да се изтеглят незабавно от Тибет. Или поне това им беше идеята. Е аз трудно бих се запалил особено от иначе сигурно справедливата им кауза, не на последно място поради необещаващите перспективи за успех чрез подобни мероприятия и съответно продължих нататъка. Само че точно тогава свърши четенето на речта и започна разходка с дране на гърлото на 30-ата демонстранти из центъра, които сякаш ме преследваха. Скандираха нещо като "China raus aus Tibet!" и "We want justice!", а един рефрен смущаващо звучеше като "China курви!". Както и да е. Една дочута реплика на местна жителка, обаче, сякаш синтезира в четири думи мрачните перспективи за успех на начинанието. Явно заинтересована от гръмогласните монголоиди, тя се обърна към шествието и ги закова на място с обезкуражаващия въпрос: "Tibet?! Was ist Tibet?".

Гратис

2006-03-10T11:53:00.001+01:00

Каквото и да си говорим за редките екземпляри, на които попадам в градския транспорт тук, не може да се отрече, че общината добре си е свършила работата и придвижването в границите на града е доста удобно. Не че съм особено щастлив от факта - това е хигиенен фактор, тоест ако беше не беше удобен щях да съм недоволен, но и в момента не съм особено доволен, а просто ненедоволен - малко е объркващо - за допълнителни разяснения питайте Maslow. Само че както всичко останало тук it comes at a price. Semesterkarte-то струва 120 евро, като ме упълномощава да използвам всички видове обществен траснпорт в рамките на провинцията (разбирай града). Така или иначе на края на първия семестър вече се бях подготвил духовно отново да се примиря с раздялата със 120 от (буквално) най-скъпите ми приятели за нова карта, когато бях посрещнат от новината, че въпросната карта за транспорта ще е валидна от 1 март... тоест за февруари ми беше необходима Monatskarte, която след щедрото студентско намаление струва 40 евро. Е този непредвиден разход щеше да натовари и без това изтънелия ми студентски джоб и да премести графиката на бюджетния ми оптимум доста наляво и надолу. И стоях пред съдбоносното решение дали да си купя карта за февруари или да я карам гратисчийската. Окуражен от факта, че за целия първи семестър бях проверен точно 1 (словом: един) път се спрях на рентабилния втори вариант. И всичко добре цял февруари се возих насам-натам из Виена, кьорав контрольор не видях, докато някъде към края на месеца около 25 или 26 все пак попаднах на подобно активно мероприятие. На входа на всяка метростанция има едни железни Sperre-та, които се наричат така, макар че нищо не sperr-ват, а представляват едни стърчащи от пода перила, боядисани в съответния цвят на линията. Върху тях има монтирани Entwerter-и, а една съвсем нелюбезна табелка те предупреждава да не ги преминаваш "ohne gültigen Fahrausweis". Та контролата в метрото (защото за контроли в надземния транспорт само се носят легенди, май няма живи очевидци) наподобява засада, защото цял кордон лелки и чичковци в светлоотразителни жилетки с надпис по тях "U-Bahn Aufsicht" загащват всички подстъпи към изходите. Тази на пръв поглед непреодолима преграда обаче има един много сериозен недостатък, а именно просто можеш да изчакаш следващия влак, да се качиш на него, да слезеш на следващата спирка и да си излезеш като пич. Както направих и аз де. В конкретния случай се прибирах с U-6, слязох на Spittelau и трябваше да се прекача на U-4. И насочвайки се към стълбите забелязвам кордона, който само ме чака да сляза при него, за да ме глоби. Само че хората са го направили изключително улесняващо за такива като мене, навличайки ги със споменатите жълти жилетки, които се забелязват изключтелно лесно отдалече. С фино завъртане на пета на 180 градуса отново се насочих към перона, изчаках си културно следващия U-6 и с малко повече прекачвания и малка загуба на време се прибрах без повече инциденти.
Бях чел някъде, че когато българин отиде в чужбина само се чуди как да прекара местните - като за пример бяха дали един съобразителен сънародник, който използвал саморъчно направени ледчета с тежест и размер на 25 центови монети, с които перял и в крайна сметка повредил една обществена пералня в Щатите. Та май и аз се вписвам в това клише, най-вече поради искрената злорадост и чувство за интелектуално надмощие, които изпитвах като се измъкнах от контролата. Не че в момента се гордея с това си "постижение", просто наистина се чувствах добре, че съм ги измамил... а аз си мислех, че в мен, за разлика от повечето българи, не дреме един Бай Ганьо, то при мен не един, май са даже двама и вече избоще не дремят, но както и да е.
Само че това не е краят на историята. Така или иначе на 1ви март, вместо да ми подарят мартеничка, ме одрусаха 120 евро, но поне вече бях редовен пътник. И още същия ден се качвам на един Regionalzug и какво да видя - във вагона влиза кондуктор и проверява наред. Стига и до мен, аз вадя портфейла, отварям където ми е картата и студентския Ausweis, а пича ги погледна за толкова минимална част от секундата и с такова безразличие, че си мисля, че и да му бях показал календарче с Милко Калайджиев и Мира, примерно, вместо тях нямаше да забележи нищо. Е, аджеба, аз затова ли дадох 120 евро? То ако така ще се проверяваме аз по-добре на принтера да си направя такива карти доживот, че даже мога да почна и да продавам тука. Сега като се замисля, те даже не се отличават с каквито и да е защити... ама верно, че сме нация само на фалшификатори и измамници, мамка му... :)

2006-03-03T22:52:00.000+01:00

Съжалявам, ако съм създал необосновани очаквания за нещо грандиозно с многообещаващото "... очаквайте продължение" на края на по-долния пост. Просто когато го публикувах бях доста зает и не ми стигна времето да формулирам това, което исках да кажа по някакъв разумен начин. Сега ще пробвам. Тези, които ме познават (предполагам, че това включва всички от далеч невпечатляващия брой посетители на този сайт) знаят, че не обичам нещата на парче, особено пък патетичните изблици на псевдопатриотизъм около подобни исторически дати. Просто не мисля, че е нужен специален повод да се почувстваш горд (или пък негорд - въпрос на лично разбиране) от националната си принадлежност в някакъв определен ден от годината. Но още по-голяма глупост би било да не се отбележи. Това важи в особено голяма степен за такива като мене, намиращи се зад граница по една или друга причина. Е, аз ,надявам се, няма да се превърна в "невъзвръщенец" по схемата "никуй ни мой мъ върни вечи на сьелу", за разлика от някои индивиди, с които се запознах тук. Както и да е, който се чувства българин да се чувства поздравен от мен.

2006-03-03T14:18:00.000+01:00

Честит Трети март! България над всичко! България на българите!

...очаквайте продължение.

Урок по обноски

2006-02-28T14:52:00.002+01:00

След дълго прекъсване от почти два месеца снощи пак ходих на вече споменатата дискотека Kaiko. В понеделник винаги е пълен гърч, защото далеч немалкото съсловие студенти от WU-то и по програмата Erasmus влизат безплатно. Е снощи не беше изключение, пак пълно, като влязохме имаше някаква проверка от полицията, 5-6 чичковци в черни униформи се разхождаха насам-натам и се мъчеха да гледат лошо. Хаха, е австрийските полицаи излъчват всичко друго, но не и респект. Едвам отказах един "леко" почерпан поляк от намерението му да дръпне пистолета на единия, то какво ли толкова щеше да стане де, сигурно полицистчето учтиво щеше да го помоли да му го върне. То каква ли полиция имат тука, бях чел някъде, че във Виена за година имало по 29 престъпления на 10 000 души население, като примерно в Брюксел били около 400. Тоест местните органи на реда не са от най-заетите хора на света и по цял ден си чешат органа. Както и да е. Всичко добре - пийваме, макар че по-подходящ глагол в случая би бил "пиянстваме". Аз се зачуках още вкъщи с две бири изпити почти на екс, в Радевчето пихме по 2x100 уиски, пък в дискотеката... то не бяха бири, не бяха текили, да не ти е работа... така де, чрез консумирането на социалния лубрикант се запознаваме с две българки. Веселба общо взето. Само че по едно време идва един охранен монголоид, който казва нещо на Радевчето и тръгват да излизат. Предусещайки познат сценарий от българските дискотеки тръгвам след тях без да си оставям бирата, все пак биреното шише в подобни ситуации е еднозначен намек и има превантивно действие. Оказа се, че въпросният монголоид е от охраната и искал да ни направи следната забележка:
"Man darf die Frauen nicht einfach so anquatschen!" (?!?). Тоест проблемът му с нашето поведение бил, че сме говорили с момичета. Е, не знаех, че Kaiko е гей-бар и не се толерират хетеро-сексуални проявили били те и разговори. Ами ако иска направо да не ги и гледаме, а? Ей така всеки да си ходи на дискотека и да си гледа в земята, да не би случайно да притесни някой.
Честно казано, наистина не разбрах какъв му беше проблема на тоя дебелак, явно просто охраната (подобно на полицията) няма какво да прави и се чуди за какво да се заяжда с хората. Простак, да дойде да поработи една седмица една от най-опасните професии в света охрана на българска дискотека. Да го видим тогава като на всеки 5 минути става бой дали ще се възмущава от това, как някой има наглостта да заговори някой друг.

No connection with this number, please try again later.

2006-02-27T00:52:00.000+01:00

Днес на няколко пъти седнах и се опитах на напиша нещо, което да постна. Тази творческа летаргия, в която съм изпаднал напоследък сигурно може да се обясни с подранилата пролетна умора, както и с факта, че скоро не съм ставал свидетел или участник в нещо що-годе интересно. И докато се опитвах да изсмуча нещо от пръстите си, просто, за да не разочаровам (двамата :) ) редовни посетители на този сайт то само ме намери. Тоест не мен, но за това след малко. Нужно е леко въведение в ситуацията.
Часът беше малко преди 1 през нощта и аз се бях усамотил с блъндикаща се кутия портокалов сок за -.59 пред компютъра. И... телефонът иззвъня. Принципно на този телефон почти никой не ме търси, особено пък по това време. Отсъстващият ми съквартирант, който сигурно (дано) е станал жертва на инцидент с гладна карпатска мечка, още по-малко се радва на социален живот, така че това позвъняваме пробуди известна мнителност в мен. Вдигнах слушалката:
- Ало?! - почти се скарах типично по български на отсрещната страна.
- Hier spricht ...... ....... (не запомних имената), könnte ich bitte mit Thomas sprechen? - попита учтиво един приятен женски глас на изненадващо разбираем немски.
- Aa... ich glaube Sie haben die falsche Nummer gewählt. - казах леко учуден аз.
- Ist Ihre Nummer nicht ...... - тук доста затруднен от обстоятелството, че не си знам домашния номер, чувайки, че последните четири цифри са идентични с номера на стаята ми потвърдих:
- Ja, aber...
Само че момичето отсреща май не търпеше възражения:
- Aber das ist das Studentenwohnheim Panorama, ja?
- Ja, aber...
- Ich hab Thomas auf einer Party kennen gelernt und... er hat mir diese Nummer gegeben.
- Mm... tut mir Leid, hier gibt es keinen Thomas.
- Sind Sie sicher? - неее, аз не познавам всички идиоти, които живеят тука освен мене?!
- Ja.
- Na ja, OK, Entschuldigung für die Störung.
- Kein Problem.
Последната реплика ми коства много усилия да я изрека - едвам сдържах злорадия смях, който напираше отвътре. ХАХАХА, а така бат' Томас (ако това ти е истинското име), точно така - ще ги ебеш и ще им даваш грешни номера, нищо друго не заслужават. Този инцидент нямаше как да не ми напомни една мъдрост както се казва "от извора". Дето един силно алкохолизиран чепеларски дядка (незнайно по какъв точно повод) беше посъветвал Кеча и Жиката "Така момчета, ебете ги, ама не си давайте адресите и телефоните!". Хаха, направо я виждам тази как е стояла до телефона чакайки Томас да и се обади. Как след като е осъзнала, че тази схема няма да проработи 100 пъти го е вдигала да се обади и се е отказвала и най-накрая е събрала смелост, набрала номера и... какво? Греда! Ама, с риск да се повторя те и друго не заслужават. :)

Deutsch macht Spaß, Österreichisch aber kа'n!

2006-02-20T12:39:00.000+01:00

Едно от първите изречения, които можех да кажа (наизуст разбира се) на немски беше, лишеното от дълбок замисъл, "Deutsch macht Spaß!". Тази констатация на края на Einführungskurs-а, някъде между дяволчето Фюти(?!?) и прословутия Росен, винаги ми се е струвала ако не друго смехотворна. Какво по дяволите трябва да означава това? Нещо като "Немският ме кефи" сигурно. Е тогава точно не ме кефеше, даже изобщо, да не кажа, че го мразех. Но нещата се променят, паралелно с овладяването на езика открих и някои чаровни (поне за мен) страни, като например, че всяка дума се изговаря много членоразделно и отчетливо, дори когато говорят със скорост от 200 думи в минута. Точно това качество на езика, обаче липсва на местните (angeblich) немскоговорящи. Австрийците имат вродена ненавист към всички съгласни в езика си, и ако имаше как 100% биха ги забранили със закон. Освен това подлагат буквата "A" в повечето думи на откровен геноцид, като я заместват с "O". Мога да съставя цяло изречение на австрийски вече: "Olle hOben über mich gelOcht, obwohl ich nichts Komisches gemOcht hOtte", като това е виенски немски, който е да кажем на 75% разбираем. Но когато съдбата ме срещне с представители на китната провинция определено се нуждая от преводач или поне от австрийско-немски разговорник. Виж, това последното е добра идея за бизнес, ей сега започвам:
Grüß Gott! - Guten Tag!/Hallo!;
Servus! - Hallo/Tshüss;
der Erdapfel, -: - Kartoffel;
Jänner - Januar;
die Stiege, -n/-rl - Eingang, Treppenhaus;
a bisl - ein bisschen;
ka´ - kein
ka´n - keinen;
keinerlei - keine;
ha´n - haben;
die Madel - das Mädchen;
heuer - in diesem Jahr (?!?); (това сигурно е еквивалент на нашето лани, ама се отнася за същата година);
die Palatschinke, -n - Pfannkuchen;
Rechnu' brau' ma'? - Brauchen Sie die Rechnung?;
Списъкът със сигурност е дълъг, пък и аз не съм толкова навътре с австрийския, защото откакто съм тука с кьорав австриец не съм се запознал, тези нежни слова само са достигали до слуха ми от дочути чужди разговори, а това последното е редовна реплика на лелката на касата в Hofer-а. А да, случвало се е и да ме спират на улицата да ме питат това къде е, онова къде е. Но с това далеч не се изчерпва чарът на местното наречие. Искрено съжалявам, че няма как да предам в писмена форма тази наслада за слуха, която представляват сдъвканите и изплюти немски думи, които след тази обработка стават почти неузнаваеми. За пресъздаване на акустичния ефект в домашни условия можеш да налапаш 7-8 Mentos-а и да се опиташ да кажеш нещо на немски. Е аз почнах вече да отбирам това-онова, но определно се чувствам, все едно изучавам нов език. Единственото радващо в случая е, че в университета поне ми говорят на книжовен немски. ЯЯЯ, КАТО ИСКАТЕ СТЕ МОЖЕЛИ ДА ГОВОРИТЕ КАТО ХОРАТА БЕ, ТИРОЛСКИ СЕЛЯНИ ГАДНИ! КАКВО ЩЕ ВИ СТАНЕ ТОЛКОВА АКО И НА УЛИЦАТА СИ ОТВАРЯТЕ МАЛКО ПОВЕЧЕ УСТАТА И НЕ СДЪВКВАТЕ ДУМИТЕ?! АЗ НЕ СЪМ ДЛЪЖЕН ДА ВИ РАЗБИРАМ ДИАЛЕКТА, (то това не като отдавна да сме го учили, то това изобщо не сме го учили)! НАЛИ ОФИЦИАЛЕН ЕЗИК ВИ Е НЕМСКИЯТ, АМИ ГОВОРЕТЕ ГО ТОГАВА! Честно казано перспективата някой ден да говоря немски като тях не само, че не ме блазни, а направо си ме плаши. Изключително грозна намирам една изненадващо често срещана форма на множественото число:
die Ecke, die (тук нормалният човек би казал Ecken, но не и австриецът!) Eckerl
der Wagen, (die Wagen? хохохо, наивници) die Wagerl
die Tasche, (о, изненада) die Tascherl
Като забравим за трудностите при произнасянето на окончанието -rl, друг факт ме смущава повече. Както е видно от по-горе това окончание не се прилага само при съществителни от женски род, а и при такива от мъжки. Тоест с две думи - ако си в Австрия и не си сигурен за множественото число на която и да е дума бухай -rl наред, най-вероятно ще е правилно.

ЧРД vol.2

2006-02-12T17:16:00.000+01:00

На този ден преди 20 години на бял свят се е появил един от най-близките ми приятели - Ивайло Бонев - Фолка (хаха, ама с тези прякори наистина звучи като криминална хроника, лиспва само "при акция на НСБОП беше задържан..."). Разбира се, не мога да пропусна (етикетът го изисква) пожеланието да е жив, здрав, прав и корав и много пари, коли и жени. Но основното ми пожелание е да запази дръзновението и непримиримия си (понякога леко избухлив) характер от "teen"-годините, защото точно затова го обичаме. Честито Фолк, и наздраве, сигурен съм, че добре ще отбележиш юбилея, ти знаеш как :).

ЧРД vol. 1

2006-02-10T09:20:00.000+01:00

Навлизам в една серия от постове, поздравяващи мои близки приятели за рождени дни. Не знам защо точно през февруари се събират толкова много рождени дни (2 - 9 = явно месец май е доста продуктивен). Та, първият щастливец в тази поредица е един от (изключително) малкото хора, за които мога да твърдя, че се гордея, че познавам. А именно Димитър Герганов - Цак (хаха, това прозвуча като име на участник в криминалната хроника ;)). Освен напълно тривиалните пожелания за здраве и успех във всяко начинание (в което нямам и най-малкото съмнение), искрено се надявам да намериш хора в немско, които да те оценяват поне колкото ние. Keep up the good work, и дръж фронта, че нали знаеш, нас хубавите ябълки свинете ни ядат :)).

Hoch soll er leben! Hoch soll er leben!
Dreimal hoch!
Er lebe, er lebe, er lebe dreimal hoch...
Хаха, еех бабо Касабооо...

Волумето на (Audi)Мах

2006-02-09T23:26:00.000+01:00

Преди малко получих sms от Светльо със следното съдържание "Abe tos pora na vsi4ki izpiti li sa go ebali". Явно актуалните постижения на Пора и ярките събития в неговия колоритен живот продължават да са централна тема на обсъждане в пиянските вечери в Есен. Асоциацията между Христофор и ВИНС-а беше повече от логична, още повече, че питането беше в пряка връзка с този алма матер на икономическите науки. И така в късната виенска нощ ме навестиха размисли (и страсти) относно един друг възможен път, по който можеше да тръгне животът ми. За тези от вас, които не знаят аз все още съм студент и там, ако вече не са ме ексматрикулирали за неявяване на нито един изпит, де. Така че чисто хипотетично можех да тегля една майна на чужбините и да остана там, като основният ми аргумент за подобно саморазрушително действие щеше да е високата концентрация на лица от женски пол с, да кажем, фриволно излъчване. За една седмица (каква седмица - три дни) ходене на лекции там се запознах с около 30 девойки, като примерно една трета от тях бяха потенциални жертви на "бат' Гошо", доста добър коефициент, а?
Но едно мероприятие, а именно откриването на семестъра, окончателно ме отврати от мисълта да прекарам четири години от живота си там. И така, датата беше 26.09.05 и аз определено нямайки нищо по-полезно за вършене реших да посетя този културен event. Отивам до ВИНС-а, в двора - лудница, хрумва ми едно просташко сравнение в стихотворна форма, включващо залесена местност и дефекация, но ще ви я спестя. Как да е, добирам се до входа и навлизам в Аулата (сигурно еквивалента на AudiMax), сядам на стратегическо място, позволяващо ми да наблюдавам всяка девойка, привлякла нездравия ми интерес (а те далеч не бяха малко). Идва уречения час, по уредбата пускат някакъв химн на латински, на чийто превод попаднах случайно по-късно. Това се оказа "Възхвала на Академията" или нещо от сорта и съдържаше най-подтикващия към самоубийство текст, който някога бях чувал. В сравнение с него песента на Kurt Cobain "I Hate Myself And Wanna Die" е весела мелодийка от реклама на кренвирши по радиото. Доколкото си спомням акцентът (многократно) падаше върху преходността на човешкия живот и особено на младостта, като припева подканваше да живеят професорите, студентите и академията... и под звуците на този силно жизнеутвърждаващ химн в аулата навлезе процесия от облечени в избелели тоги закръглени чичковци, предвождани от жезълоносец (е носеше жезъла на знанието човекът, ахахах, това звучи като заглавие на филм за Хари Потър) с прическа тип просрочен външен заем. Въпросният жезъл представляваше еднометров прът от трудноопределим метал, на чийто връх беше кацнал също така метален бухал. Бухалът сигурно е имал и очила, за да е пълен кичът, но бях много на високо да разпозная подобни детайли. Някой подкани превиващите се от смях първокурсници (между които и аз) да станат за този толкова помпозен момент. След като всички изслушаха химна прави се пристъпи към четенето на речи от настоящи ректори и зам. ректори, бивши ректори и лектори... само дето и главната хигиенистка (така де, във висшите учебни заведения на лелките, дето чистят кенефите им викат хигиенисти) не произнесе приветствено слово. И всички до един се надпреварваха да ни поздравяват за невероятния успех, че сме влезли в "не просто училище-лидер, а училище за лидери!", като останалите патетични определения на ВИНС-а ми се губят в момента поради кратките загуби на съзнание от пристъпите на смях. Когато и председателят на СС (студентския съвет, не онази другата организация със същата абревиатура) завърши словото си вече бях готов насмял се добре, доволен да се прибера вкъщи. Но каква беше изненадата ми като разбрах, че всъщност циркът едва започва. Една ходеща дефиниция на "льольо" излезе на подиума и помоли няколко младежи, с вид на републикански шампиони по борба, да разместят столовете, за да се освободи място за "кратка музикална програма", която трябваше да служи като поздрав за първокурсниците. Програмата, която далеч не ми се стори кратка, се състоеше от народни песни, народни танци (добре... леко излишно, но добре), някакво подобие на модерен балет, изпълнен от две излъчващи разврат каки и двама младежи със съмнителна сексуална ориентация (приемливо... не особено сполучливо, но приемливо) и една песен, изпълнена от самия Льольо. Същият този субкет в последствие се сети, че може би е редно да се представи и, че може би е трябвало да започне с това и крайно притеснен обясни кой е и за какво се бори. Като сякаш най-голямото постижение в живота му е било допускането му до втори кръг на кастинга за Star Academy, на който той обаче не се явил, поради напълно уважителната причина, че... се успал. Каква беше поговорката за кривия полов орган и пубисното окосмение... и така, въпросният недооценен талант завърши песента и пристъпи към представяне на следващото изпълнение. Точните му думи оставиха неизличима диря в паметта ми, може би заради последвалите драматични събития: "В последните години се възвърна традицията в Икономически Университет Варна да се обучават студенти от Африка и Близкия Изток. Следващото изпълнение е специален поздрав за тях!" и... о ужас! На подобието на сцена излиза една кючекчийка (100% от Булгари), която под звуците на един от най-мазните кючеци, които някога са достигали до изтънчения ми слух развъртя далеч нетолкова апетитното си туловище в невъобразима серия от движения на таза, при които бях убеден, че няма как да не си повреди някой гръбначен прешлен. Наложи се на няколко пъти да се уверя, че това не е сън като се щипех, удрях си шамари, но не! Това беше истина и се случваше пред очите ми! И в най-развинтените си фантазии не бих предположил, че ще стоя в аулата на висше учебно заведение и някоя евтина гюбекчийка ще тресе месата си пред мен, още по малко пък, че ще трябва да се чувствам поздравен от цялата трагикомедия. Липсваха само шопската салата и троянската ракия по банките както и някой да й пъхне десетолевка в гащите. Коментарите оставям на вас...

Виенското метро и Пияния Майстор (вдъхновено от "Мюнхенското метро и Тигър и Дракон")

2006-02-08T13:54:00.000+01:00

Разказът на Невен за неволите си в Мюнхенското метро ме провокира да споделя собствения си опит с това чудо на техниката - U-Bahn-а на автрийска почва. Пренебрегвам недоумението си от на пръв поглед необяснимата липса на означение на линия U5 (при налични U1, U2, U3, U4 и U6) и се насочвам към кратка интродукция в teilweise подземното царство на U-Bahn-а. Метрото е крайно удобно средство за придвижване във Виена поради факта, че влаковете се движат в интервали от 2-3 минути почти през целия ден, а късно вечерта (но не до всички станции) през 7-8. Както споменах малко по-горе не цялата мрежа се намира под земята - линията U6 е изцяло надземна, а U4 може да се опише с другата двойна конструкция "ту... ту" - ту отгоре, ту отдоле. Това на пръв поглед лишено от дълбок замисъл уточнение идва като въведение в едно от най-големите ми оплаквания от U-Bahn-а, че много станции са надземни (и съответно открити) и в нежната виенска зима чакайки следващия влак зъбите ми редовно тракат в ритъма на Симфония №41 на Моцарт.
Но да стигнем до конкретната случка. Както всеки вид масов градски транспорт U-Bahn-а е арена на срещи от третия вид с всевъзможни чешити и представители на видове, някои от които (за съжаление) далеч не са застрашени от изчезване. Ще ви спестя потреса си като станах неволен свидетел на интимничане между двама чичковци от (както Фолка се изразява) крайно лявото пространство, даже бих казал леви екстремисти. Също така ще подмина с високомерно мълчание почти всекидневното сблъскване с ултраси на Рапид Виена (който далеч не впечатли с изявите си тази година в Champions League, от 6 мача записа 6 загуби, и свърши с голова разлика наподобяваща тази на Девети Немски в училищното първенство от 2002 година), чиято екзистенция сякаш се върти единствено и само около консумиране на евтина бира на крак в местата за пушене в станциите, както и с гастарбайтери (основно в кулинарната сфера) второ поколение от югоизточната ни съседка, които можеш със 100% сигурност да разпознаеш от останалите по-мургави пътници по прическата им тип БЕКъм 2002 година, бакенбарди и якета с пухкави качулки. И така... след едно злополучно посещение на една от най-пропадналите дискотеки във Виена - Kaiko по труднообясними причини се събудих не вкъщи, а в стаята на един приятел, чието име няма да споменавам. За тези, които веднага ще ме попитат дали не съм се събудил с изтръпнали задни части и съмнения ще уточня, че той не спа там, а си намери някакъв друг подслон, той си знае :). Новият ден за съжаление ме посрещна с махмурлук, който беше труден, да не кажа невъзможен за преборване, особено в недомашни условия. След като анти-махмурлийните процедури не дадоха очаквания резултат реших да се прибера (а тогава живеех още в 12. бецирк, тоест от решението да се прибера до самото прибиране ме делеше един час по трамваи, метра и автобуси). Фактът, че не бях спал вкъщи, тоест на сутринта трябваше да облека същите дрехи (които смърдяха невъобразимо на цигари), в съдействие с ужасното време бяха в състояние да разплачат дори и закоравял от студ и алкохол жител на северната част на Валахия, но не и мен. С нечовешки усилия се добрах до спирката на трамвай 21 и след има-няма 15 минути бях на Schwedenplatz (мамка им шведи), от където трябваше да хвана U4. Влизам в станцията и установявам, че с моя късмет съм уцелил баш ръш аура (добре че го нямаше оня противен монголоид, само той липсваше там). Гледам табелата "Nächster Zug nach Hütteldorf" и отдолу "2 Min". Пристига влакът и измежду навалицата, смущаващо напомняща опашка за портокали от преди 1989, виждам че във всички вагони средната гъстота на населението далеч надхвърля 10 души на квадратен метър и честно казано наплашен от предишния ми сблъсък с нежните Fahrgäste не ми се рискуваше непосредствен телесен контакт с когото и да е било в метрото. И сякаш като отговор на моите молитви забелязвам, че последния вагон е почти празен - имаше 7-8 души. Разбутвам с лакти тълпата около себе си и се насочвам с пиянско-бодра стъпка към заветния вагон, машиниста (или ватмана, не знам как точно се нарича тоз дето кара метрото :) ) каза "Zurücktreten bitte! Zug fährt ab!", в последната секунда влетях във вагона, вратите се затвориха зад мен и влакът тръгна.
Всичко добре, само че нямах време да се зарадвам на това си "постижение", защото вътре буквално ме удари между очите mit Abstand най-ужасната/непоносимата/отвратителната/отблъскващата воня, която бях усещал в живота си. Тук и на мен вече ми липсва дар слово да я опиша или да направя сравнение с нещо. Стадо покосени от чума трансилвански порове в размножителен период, яли развалени яйца и смиленски боб с кисело зеле, при най-добро желание не биха могли да се постигнат дори една хилядна от тази смрад. Източникът на това потенциално химическо/биологично оръжие (което най-вероятно е забранено от Женевската конвенция) представляваше жалка картинка, тъжна карикатура на човешко същество, който се намираше на пода, овъргалян в собствената си повърня (и най-вероятно екскременти) и ако при следващата станция не беше възкръстнал като по чудо и беше слязъл щях да си помисля, че е започнал да се разлага. Времето, което отне на метрото да достигне следващата станция определено води класацията на най-ужасните ми преживявания. Проблемът беше, че с напускането на вагона въпросният субект остави наследство - а именно миризмата не изчезна, а сякаш даже се усили. Аз също слязах, качих се на U3, после на U6 и накрая на трамвай 62, където за мое облекчение нямаше подобни инциденти.
Все пак ако гледаме положителното в случая срещата с този индивид, станал жертва на алкохола ме накара да се замисля за моя опит със спиртните напитки и дали не е време да го огранича до минимум. Другото положително беше, че нямах абсолютно нищо в стомаха, което да повърна, макар че на няколко пъти определено се активира този рефлекс, тогава и аз щях да допринеса за допълване на живописността на картинката... кой каза, че не живея в културната столица на Европа?

Roommate

2006-02-07T20:50:00.000+01:00

Нанасяйки се в общежитието, което ми беше любезно предоставено от една нетолкова любезна лелка в Heimplatzbüro-то се запознах с един забележителен представител на биологичния вид Студенти от WU Wien Алекс (цялото му заглавие е Алесандру Каба) - съквартиранта ми. Тук трябва да отбележа, че повечето общежития тук разполагат със самостоятелни стаи, но за съжаление трябва доста да се чака за тях, а аз нямах повече желание да живея в пълна изолация на другия край на Виена и да прекарвам около 2 часа от денонощието в градския транспорт (както се казва този живот не съм го намерил на пътя). Така че поради факта, че единственото свободно място беше в Doppelbettzimmer се наложи да деля стаята с някого. И така дойде големият ден, в който можех да се нанеса. Отваряйки вратата впечатление ми направи един съмнителен субкет, който клечейки на пода се опитваше да напълни хладилника с някакви провизии, които, кой знае защо, се намираха в пътен сак. Запознаваме се, казвал се Алекс и бил от Румъния. Разбира се, веднага ми хрумват многобройните предразсъдъци относно северните ни съседи (в частност за нюанса на тена им) както и не по-малко обиди, които сугестират завръщане в уюта на родните Карпати и живописната местност с богата културна история Трансилвания, но Алекс сякаш не се вписваше в клишетата, защото не е по-черен от нормалния източно-европеец, да кажем. Една от първите му реплики беше "Möchtest du ein Bier?", но се наложи да му откажа, защото часът беше около 10 сутринта и трябваше да ходя на лекции. За тези от вас, които ще ме контрират, че подобни обстоятелства рядко са ме възпирали от консумация на "течната баничка" в една небезизвестна закусвалня в местността Почивка във Варна, ще уточня, че сега съм друг човек, който взима насериозно учебния процес :). След това малко лирическо отклонение да се върнем към Алекс и бирите. Та, тази любезност от негова страна ме наведе на мисълта, че бих се разбирал с него. В последствие се оказа точно обратното, не че се караме или нещо от сорта, всъщност няма и как да се караме, защото това предполага, че трябва да си говорим, а ние не е като да контактуваме (поне вербално) всеки ден като изключим едно промърморено "Morgen" сутрин и спорадично "Tschüss" или "Ciao", когато някой от двамата излиза. По-късно като се замислих стиганах до предположението, че тази негова проява на любезност може би е била провокирана от въпросителния ми поглед, когато той сложи един кашон от 24 кутийки бира Schwechater (която не мога да причисля към качествените произведения на пивоварното изкуство) върху хладлиника. Въпросните 24 бири бяха изконсумирани за малко повече от 48 часа... тоест има-няма по половин бира на час, като държа да отбележа, че аз нямам никакъв принос за тяхното унищожение. Регистрирайки това негово постижение започнах да си мисля, че свойството, което приписваме на един набеден сънародник на Алекс, с леко конфузен прякор, да изпива внушителни количества алкохол, може би е едно от тези клишета за северните ни съседи, които всъщност се потвърждават. Интересното в случая е, че след това си постижение 24 бири за 2 дни съкватирантът ми само от време на време пие бира и то Egger, която е далеч по-квалитетна.Но да стигнем до същността на нещата. Връщайки се след Нова година забелязвам, че в хладилника освен някакви манджи и подобия на баница (които той си беше донесъл от Букурещ) се мъдрят и два пакета от по 500гр., на които пише Jacobs Monarch. За момент предположих, че това всъщност е някаква храна, като опаковките от кафе по стар румънски обичай са оползотворени за изолирането й от околната среда, но това далеч не беше така. Това наистина беше един килограм кафе... в хладилника. Тук възниква въпросът "Защо по дяволите трябва да държиш кафе в хладилника?". На мен ми хрумна правдоподобното обяснение, че при северните ни съседи хладилникът може би все още е рядък лукс и затова Алекс тук толкова му се радва, че би сложил и мръсните си чорапи вътре, ако знаеше че няма да последва акт на физическа саморазправа от моя страна. Само че Руманеску (както го наричам зад гърба му) е живял поне (до колкото разбрах от недотам добрия му немски) 4-5 години в Австрия и все трябва да е се е нарадвал на хладилници. Като доказателство прилагам снимка на съдържанието на хладлиника от преди известно време. Още по-смущаващ намирам факта, че след като ми направи впечатление кафето забелязах, че той също така в хладилника държи сол, захар и фъстъци... неее, неее... той не е идиот неее...